автор: angar

Бях на концерт
на хор “Златишки баби”.
То беше час на истински наслади!

Като млади булки подредени:
във премени златни и зелени,
а лицата им – от руж червени;
веждите – изписани и вити;
всяка – с росно цвете във косите!

Стойките - наперени и горди!
Гласовете им – едни акорди!

А пък погледите – насмешливи,
дръзки, весели и закачливи!

Ако бях сокол, юнашка птица,
литнал бих веднага към Златица:

щом са такива старите им баби,
какви ще са им пък момѝте млади!