автор: verysmallanimal

Кучето и неговият човек вървяха по брега.
Пляс – шшшшш, пляс – шшшш, мърмореха вълните и облизваха следите им.
Кучето се загледа в морето, размаха опашка и излая. Водата се отдръпна, пяната попи в пясъка и времето запази спомена за тичащо край морето куче.
Човекът се наведе, взе камък и го хвърли във водата. Камъкът вдигна вълнички, които изсъскаха и отмиха следите на човека.
Кучето продължи само. От човека нямаше и следа.