автор: VOLTER

На Юлия
Режисьор-Колеги, в продължение на седмица вие предложихте изключително интересни решения, и всеки заяви роля, която желае да работи. Един от вас, не направи това, и аз няма да питам защо. Умолявам,този наш колега да ми асистира, да бъде моето Второ Аз!
Второ Аз - Съжалявам: не приемам този автор, пред който всички се прекланят.
Режисьор - Имам нужда от човек, който да подлага на съмнения всичките ми действия...
Второ Аз - Страхувам се, че става дума за масова психоза.
Режисьор - Обсебен съм от творчеството на този автор и вероятността да сбъркам е огромна!..
Второ Аз- Да кажеш нещо след безкрайни словесни салтоморталета, си е чиста проба садизъм.
Режисьор - От всичко това разбираш характера на героя, времето, в което живее...
Второ Аз - Излишни упражнения, всичко може да се получи с едно протягане на ръка...
Режисьор - Имате странно разбиране за литература!
Второ Аз - Странното започна преди 20 год., когато
прочетох материал в столичен вестник, където същия
този автор се възмущаваше от младите хора...
Режисьор - В смисъл?
Второ Аз - Например: какво искаш от тая младеж, дето цял ден може да се опитва да
потопи една коркова тапа!...
Режисьор - Е, и?...
Второ Аз - Бях бесен...Мисля, че няма по-красиво от това да правиш нещо, което знаеш,че никога няма да се случи...
Страхотно е да вярваш „в ъ п р е к и всичко“!
Режисьор - Точно това е характерно за този автор...
Второ Аз - Именно! В цялото си творчество той прави онова, което не иска да правят другите:
да потопяват коркови тапи! И това ме кара да подлагам на съмнение всеки негов ред.
Режисьор - А как ви хрумна решението за сцената с „преборването“ на враждуващите групи от двете села?
Второ Аз - Не ми е хрумнала, а е жив спомен от моето детство! Подобни сблъсъци бяха ежедневие.
Кой е „по“ се решаваше след преборване, не с бухалки.
Режисьор - А сцената на жените, защо я виждате като съновидение?
Второ Аз - Мизерния живот не позволява да имаш всяка жена. Затова ми се иска те да бъдат сенки, които побъркват...
Режисьор - Как си представяте спектакъла като визия?
Второ Аз -Поетическо - драматургична метафора, но при толкова лакардии е абсурд да се справите с този
костелив орех...
Режисьор - От този текст не бих премахнал сричка...
Второ Аз -Ще се получи един привидно смешен спектакъл, в който актьорите си разказват пошли вицове.
Второ Аз - Все пак моите герои трябва да полетят...
Режисьор - Как? С подрязани криле! Това ще бъде просто един опит и нищо повече!
Режисьор - Опит за летене!
Второ Аз - Опит... да потопиш коркова тапа...