автор: secret_rose

Морето днес е някак по-притихнало.
Прилича на вълните от сърцето ми
едва, едва обливащи живота
с покоя на излъчените мисли.
Поема синевата на деня
и краткостта на слънчевия миг...
А в дебрите му -
бели светове
прераждат миди,
пипала
и шепот
от полъха на сините треви.

И как да ти разкажа за тъгата си
когато в необятния им разум
блестя едва - стопена песъчинка
поела с ветровете на съня
от мекотата...
в тихата им радост.