автор: temna_magla

Тази нощ любовта си отиде самотна и тиха.
Не дочака да съмне, среднощ ни остави безгласно.
И полека ръцете ни вплетени се разделиха
а огнището в наш`те души потъмня и угасна.

Утре рано, облечени в траурни, черни одежди
ще поканим приятели - заедно да я изпратим.
Ще поклащат глави, ще прошепват за нова надежда,
ще подреждат на гроба с подправена мъка цветята.

Оплаквачки ще вият напевно заучени фрази.
Ще стоим умълчани, отдавна така е прието.
Ще се питам дали те обичах, дали ще те мразя,
и ще седнем ли някога пак по на две питиета…