Следобедът ми вече се потеше,
излегнат на верандата отвън,
държеше чаша водка с две череши
и леко промърморваше насън.
До него Зима се въртеше
със мокър скреж по голите бедра,
затопляше се вече и пуфтеше,
снежинките превръщаше в вода.
А нейде горе в небесата
Буря бе прегърнала Деня
с целувка страстна над земята
родиха се последните листа.
14 април 2011 01:12 часа.