автор: tuty_fruty

Be near me when my light is low,
When the blood creeps, and the nerves prick
And tingle; and the heart is sick,
And all the wheels of Being slow.
Be near me when the sensuous frame
Is rack’d with pangs that conquer trust;
And Time, a maniac scattering dust,
And Life, a Fury slinging flame.
Be near me when my faith is dry,
And men the flies of latter spring,
That lay their eggs, and sting and sing
And weave their petty cells and die.
Be near me when I fade away,
To point the term of human strife,
And on the low dark verge of life
The twilight of eternal day.

* * *

Бъди до мен живецът ми щом тлее,
кръвта пълзи и нервите – изострят,
изтръпват и сърцето ми линее
и колелата на Живота се залостят.

Бъди до мен щом чувственото тяло
от болките опустошено се сломи.
Времето- маниак- разхвърля прах и жалост.
Животът ядно мята пламъци, дори.

Бъди до мен щом вярата пресъхне
и хора заприличат на мухи-
яйцата си да снасят, жилят, бръмкат;
градят си жалки клетчици и мрат сами.

Бъди до мен щом веч заглъхна.
Сочи финала на човешката борба.
На живота черната гранúца връхна
е залез на безкрайната зора.

_____________
Автор: Алфред Лорд Тенисън
Превод: Евелина Пашова