автор: BarzakovIvan

"Сънувах те - бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила."
Пейо Яворов

Животът е,
поне за мен,
една огромна въпросителна!
На спомените шепота.
Животът е
докосване вълшебно
до теб,
която всеки ден
и всяка нощ сънувам
в морските вълни,
които
се разбиват.
Той е
усмивката на свидното лице,
откъснато от мен -
завинаги!

И дълго, дълго
в мислите си те целувам.

Ден по ден,
дори и крайно изнурен
от вечната тревога
за тебе - страдаща, самотна там -
към себе си безкрайно строга,
разпитвана и мъчена...
и поругана,
може би в затвора...
Не знам,
но продължавам да дълбая
до изнемога
образа ти в мен.

Най-чудното създание в света!
Нехая
за умората.
Да те спася -
на всичко съм готов!
Не знам,
не мога
и да разбера
как могат хората
да дишат без любов.

Аз, който съм завинаги
обречен
да съм безмилостно от вас
далече
и да не мога
със абсолютно нищо
във страданието ви вечно
да помогна -
презирам
всякаква умора
и слабостта във себе си разнищвам.

И продължавам, без да спирам,
самотни стихове - молитви да изричам.
И продължавам да дълбая
яростно в скръбта
теб, образа обичан!
В едно със майчица-родината.

Отвъд смъртта.