автор: galiakara

Издадох смъртна присъда на любовта
Дали не сгреших?- се питам сега
Не бях ли безмилостен съдия?

Вече знам -
младостта
е време за грешки
Ти сгреши- аз не простих
До дъно чашата с отрова изпих
После намерих биле- за рани...
Жива останах,
но още кърви...
като прясно охлузено
още боли...