автор: kostaki

Приказка не само за деца
На дъното на морето лежеше бяло кръгло камъче. Понеже беше гладичко и красиво всички го харесваха – и медузите и мерлузите; и мурените и сирените; и скаридите и мидите; и акулите и брамбазулите . А камъчето беше малко и много страхливо. Страхуваше се от медузите и мерлузите, мурените и сирените, скаридите и мидите, акулите и брамбазулите. Лежеше си тихичко и се притискаше в пясъка за да не го види някой. И постепенно с годините стана плоско и наистина никоя морска животинка не го забелязваше, като плуваше над него. Камъчето си лежеше спокойно и само се страхуваше, да не би някой ден пак да стане забележително.
Един ден покрай камъчето мина малко раче. То даже го подмина, но нали ходеше назад изведнъж се спря, точно с оченцата и мустачките си срещу камъчето. И си каза: „Яяяя , че това е много хубаво камъче за покрив на моята къщичка.”. Камъчето искаше да му каже, че никаква къщичка не вижда наоколо, но понеже се страхуваше от рачета си замълча. А рачето просто си изкопа дупка под камъчето и се напъха в нея. Значи това била къщичката на рачето! Камъчето не смееше да протестира пред новия си съсед и така рачето си заживя спокойно и охолно. От охолния живот, обаче рачето си растеше силно и голямо. Когато му беше трудно да се напъха в къщичката я разширяваше, но постепенно от извънмерната му сила и камъчето взе да се надига оттук-оттам. То не искаше да стърчи, но как да направи забележка на такова страшно раче? И тогава...
Една нощ морето побесня. Вълните му станаха огромни, мятаха рибите и корабите във всички посоки, а пясъка се търкаляше по дъното му и не знаеше къде отива. Рачето бързо се шмугна в своята къщичка и понеже не внимаваше особено, камъчето-покрив се надигна и една особено яростна вълна го подхвана. Цяла нощ камъчето пищеше от ужас и се търкаляше насам-натам. Когато стигна до прибоя водата побеля от безброй мехурчета. Полуудавено камъчето се отпусна и изведнъж падна на твърд пясък. Без да посмее да се огледа очакваше следващата вълна да го запокити в друга посока, но вълна нямаше. Някак си изкара до сутринта. Камъчето се страхуваше и от светлината, а сутринта си имаше много светлина, ето защо то се опита да се слее с околния пясък. Усети нещо, което много приличаше на вълни , но не беше мокро. Не беше мокро, но лекичко го засипваше с пясък. Камъчето не знаеше какво е вятър, но реши, че му харесва. Лошото беше, че понякога издухваше песъчинките от него.И камъчето се страхуваше от чайки и дечица с майки, от белите патки и дечица с лопатки, от плажни хавлии и дечица с филии. Но новия живот, макар и страшен не беше лош. И тогава...
Един страшен бос крак го подритна. Отмина крачка – две и се върна. Една страшна ръка го взе и един страшен глас изчурулика: „Скъпи, виж какво красиво плоско камъче, можеш ли да ми направиш жабка?”. Камъчето беше много против това да правят от него жабка, но не намери сили да се обади и една друга още по-силна и страшна ръка го взе, претегли го и го хвърли силно. Камъчето загуби ума и дума, изведнъж се удари в морето и пак подскочи, удари се пак и пак и пак. Страшния глас чуруликаше някъде далеч: „Уааааа страхотно е!”. И наистина беше страшно и страхотно. В един момент камъчето се забучи в една вълна и не подскочи повече. Просто бааавно се устреми към морското дъно. Там легна на пясъка и се притаи. Там стои и сега. Чака някое ново раче.


P.S. брамбазулата не съществува, ама е много страшна