автор: Donatien

На Гала (и Дали)


И там, накрая, всяка светлина
поглъща ужаса на сладка самота.

Безмълвен танц на нимфите в нощта.
Отварят Ада на красивата тъга.
И трябва ли да зная -
искам да живея? С теб
без. Болка - хаоса ти продавам
на уличната муза -
грозният Човек,

в леглото ти
бездомници, скиталци дрипави -
пияна сган - щурмуват дверите ми (с)нежно-бели - когато
ти не си до мен, аз знам,
че утрото е наша дъщеря.
Страхът е твоята сестра,

в чинията , дори чиния няма...