Очите ти!...
Очи, изгарящи душата и сърцето...
аз исках да забравя,
но уви във времето си преповтарям!
Ликът ти виждам в онзи миг на страст,
изгарящо желание.
И погледът ти молещ,
искащ невъзможно щастие,
и капки дъжд върху косата ти!
Ръцете ти!...
Ръце, жадуващи за грях...
поисках да забравя!
Как хванати вървяхме под дъжда,
безмълвни, знаещи какво ни чака!
Със тръпка от вълнение,
притиснали тела един във друг,
готови да посрещнем утринта след мрака!
Греховен мрак на суети...
И капки дъжд върху косите!
А устните ти!...
Устни, тъй умело пазили
до тоз момент желание за мен...
И тях ли да забравя искаш!?
Не ме моли,не искай туй от мен!
Целувка огнена
и плам от дъното на ада,
стопила принципи и свян,
и в крайна сметка...
пепел - клада за награда!
И после...после казваш,
че това било игра и слабост,
някаква човешка.
Не те разбирам...
Но нали, човек понякога
допуска грешки!
Повярвай ми , когато аз
от пепелта успея да възкръсна!
Със удара на своята любов
сърцето ти на части ще разпръсна!