автор: Avgust_Traqnov

Ти си грешна, ти имаш вина,
че си толкова нежна, красива,
че не си като земна жена,
а си бродница ти, самодива.

Твойте топли, лазурни очи
са видения светли във мрака
заискрили със златни лъчи.
Тях да милват очите ми чакат.

Ти си блян, нежен сън, идеал
и магия, и тиха омая.
За теб всеки поет би мечтал.
Аз за теб непрестанно мечтая.

Не, ти нямаш, ти нямаш вина,
само нежна си, мила, красива,
извънземна, ефирна жена,
като бродница и самодива.