В нормални дни съм огнен повелител -
стоически удържам свойта магма
в ядрото. Даже с многото по Целзий
отвън съм пролетно прохладна.
Притихнала (привидно) и гостоприемна –
удобна дестинация за наглите туристи
но „Забранено пушенето!”,
че след клечката кибрит
експлозията е… не ми се мисли.
Понякога… е, случва се - изригвам.
Все пак стихия трудно сдържа се, нали?
Там вътре (няма да конкретизирам),
признавам, често дялкам огнени стрели.
***
Днес, след дванайсет земетръсни рунда,
обстрелвам със хиляда градуса в секунда!