автор: starozagorez

Много е скучно.
И ме е страх.
Нещо се случи.
Сега го разбрах.
Никой не звънна.
Не ме призова
както съм свикнал-малко след два.
Нямам очите с какво да изплакна,-
салата катъчена с кого да си хапна.
И не подтискам
емоционалния
стрес
със чашчица водка
и деликатес...
Ти не клюкарстваш:"Мара-подробната".
Аз не се чувствам
майстор във пробната.
Палците вършат
рефлексотерапия
върху главата ми...
Нервата хапе я.
От очите ще текнат две бисерни вади...
Хайде,
размина се-
ТИ СЕ ОБАДИ!