автор: mi_me_to

Стоя си ... и си мисля римите,
начупени сенки от пролет
върху жива трева.
Пътувах на не един измислен кораб.
И научих от кулите,
че рушат ли се - тежи под тях.
Ще ми се да се римувам с нещо простичко,
с хляба и солта.
Със сълзите от птичи гости,
с припева на есента.
До трето кукуригане да ме е стреснал смисълът.
Опърлен от лято, с привкус на лимон.
Като за лимонада за двама.
Без добавена захар.