автор: daro

Ти си някъде там –
по редовете на листи от сън.

Не те измислих.
От тебе пих.
Пияни мисли
в духа ти скрих.

С какво заслужи ли?
Не питай!
Безмълвни, думите
от дъх са.

Учестено дишат.
Понякога замерят.
Сенките им,
в гърлото умират.

От релефа
по кората на сърце,
звуците светят.
Светителстват.

Не питай...
и не искай.

Ти...
нищо повече от полет,
много повече от поет!