По кривата на живота пътуваме-
наляво, надясно, нагоре- по стъпка
Неуловима спирала рисуваме,
а мислите хаотично се блъскат
Сковани, в пространството тясно
мъчат се да пробият стени
Йерархията - до болка е ясна:
по- долу ли си - само мълчи!
Висшестоящите по-добре знаят
с живота ти как да се справят-
желязно впрегнали те в окови
със задължения нови и нови
те пишат своята история,
в която ще са главните герои.
А ти- една нищожна клетка-
без чест, без мнение, без сметка
изтрит ще бъдеш от мълвата,
че- видите ли- тъй отиде си-
не издържа, глупакът
На гроба и венец ще ти положат,
под него бронзов кръст ще сложат
И всичко туй от куртоазия-
нали са новата ни буржоазия
Затуй приятелю- не се хаби!
Илюзия е манията за величие
Светът е ничий и
на всички ни!
Пътя на сърцето избери
И с гордо вдигната глава
д о к р а й-
ТИ него извърви!