Събуждането след препиване за Стефан винаги е било нещо като акт на прераждане. Отваряше очи и изведнъж се пренасше в нов, непознат свят, който го ослепяваше със светлините и странностите си. Не помнеше нито кой е, нито къде е, но беше изпълнен с желание да разбере, да си спомни, да намери своето място в този прекрасен свят на светлина и пойни птички. След което ставаше, правеше първата си крачка и... се сблъскваше с Него, неговия най-голям Враг – Махмурлука, който го удряше като чук първо в корема, после в главата и накрая във вътрешното ухо. А с него идваха и спомените.

Веднага намразваше този стар свят, изпълнен с изгарящите ретината блясъци и писъците на пернати изчадия. Наказанието за предишната вечер винаги бе тежко – никое удоволствие не е безплатно в тази отвратителна вселена. Бавно осъзнаваше къде е, започвайки от малкото и посредством изкуството на дедукцията разширавяйки кръгозора си – легло, малко и твърдо; средно голяма стая, компютър в ъгъла, шкаф; през прозореца се вижда Южния парк. От тези сведения стигна до заключението, че е в Драго. До него лежеше Джолев, полумъртъв и сгърчен в параноична поза.

Джолев беще един от най-странните персонажи сред познатите му. Когато първо се запознаете с него, ще го помислите или за лунатик, или за сериен убиец. Обикновено е саркастичен, обича да се надсмива над хората и често казва странни неща. Страх го е от отворени врати, смята мизерията за най-романтично състояние на духа и формира представата си за рай около балкон в базата на Кремиковци, дъска за шах и бутилка уиски. Когато е сам си говори на измислен език и никога не спи в чужди къщи, освен когато е много пиян и не може да се прибере.

Последният факт доведе Стефан до предположението, че най-вероятно не беше единственият пиян до смърт предишната вечер. След първоначалното ставане беше седнал на ръба на леглото, анализирайки ситуацията. За дългите години на препивания съзнанието му бе развило силен инстинкт – колкото и да беше затруднено придвижването и умствените му способности, той винаги следваше една цел – да се прибере вкъщи. Леглото му придобиваше силата на райско кътче, което решава всички проблеми. Тази сутрин той не изневери на правилото си и, без да се колебае, реши да се прибере вкъщи и да посрещне алкохолната смърт там.

Едвам слезе по стълбите, вкопчвайки се във всички предмети по пътя. На дивана лежеше Киро, а на креслото Крисо, почти в съзнание. Киро беше единият от брятата, в чийто апартамент се бе състоял бурния алкохолен разврат от предишната вечер. Другият, Драго, най-вероятно още спеше на горния етаж. Иван сигурно също беше там, а останалите си бяха тръгнали предишната вечер. Стефан им завиждаше неистово – те сигурно се събуждаха в леглата си, необременени от зверската агония, в която беше той.

Каза едно бързо чао и се измъкна навън. Погледна часовника си – нямаше осем. За негов късмет автобуса дойде веднага и той пристигна вкъщи за по-малко от час. Отключи вратата и, забравяйки да си свали якето, се свлече на леглото си.

Стефан измуча недоволно. Беше се събудил няколко десетилетия преди запланираното. Причината за това беше дръжката на метла, която го ръчкаше в далака. От другата страна на дръжката имаше жена.
- Какво, по дяволите, правиш в стаята ми? – попита заинтригувано тя.
- Какво? – Стефан още не се беше съвзел от пълния с видения сън.
- Как си влязал в къщата ми?

Стефан се замисли, което бе показателно за сериозността на положението. Стефан се замисляше само в критични ситуации. След кратък размисъл стигна до заключението, че не беше влизал в ничия къща, и, сърдит че се е наложило да мисли, се възмути от обвинението.
- Това е моята къща. Вие какво правите в къщата ми? – контраатакува той.
- Напротив, аз живея тук, това е моята къща. Какво правиш тук?
- Ами, живея тук. Това е жк. Градина 10, втори апартамент, нали?
- Да.
- Ето. Това е моят адрес. – каза той и, доволен, се приготви да заспи отново.
- Не, моят е! – викна тя и завря личната си карта в лицето му. За негово учудване на картата наистина пишеше този адрес.

Стефан се огледа. Започна да забелязва неща в стаята, които беше пропуснал преди. Мебелите бяха друг цвят, пердетата също, нямаше килим. Съмнението бавно започна да прониква в съзнанието му. Стана от леглото и го огледа. Жената търпеливо наблюдаваше действията му. Чаршафите бяха розови. Стефан се намръщи.

- Защо сте сменили чаршафите в леглото ми?
- Не съм пипала леглото ви.
- Аз не спя на розови чаршафи. Тези са розови. Кой, питам аз, ги е сменил тогава?

Жената се замисли за секунда.
- Аз. Но...
- Ето видяхте ли? – не я остави да довърши Стефан, - Вие съвсем безсрамно сте влязли в къщата ми и сте ми сменили чаршафите, пердетата и сте ми откраднали килима. И сега ме будите точно когато сънувах, че нямам махмурлук. Много подло се държите с мен, държа да отбележа.

Събеседницата му го изгледа смаяно за момент, но бързо се справи с учудването.
- Напротив, аз се държа съвсем нормално. Нанесох се в този апартамент преди две години и от тогава живея щастливо със своите чаршафи, пердета и без килим, докато един ден не се върнах от магазина и не заварих спящ крадец в леглото си.

Стефан я огледа замислено. Излезе в хола, който още повече се различаваше от неговия. Всъщност целият апартамент беше изцяло променен, освен разположението на стаите. Това трудно можеше да се постигне за една вечер...

Телефонът го изтръгна от мистерията. Гласът на Джолев бръщолевеше нещо от слушалката.
- Какво? – недоволно попита Стефан. Нужни му бяха няколко секунди, за да превключи вниманието си от новообзаведения апартамент.

Джолев продължи да говори развълнувано. Стефан пак се намръщи, но този път полуразбиращо.
- Какво?

Още бръщолевене.
- Аха. Това обяснява някои неща. – каза Стефан и затвори.
- Извинявам се за притеснението, госпожо, очевидно съм сбъркал измерението.

Тя кимна и побърза да заключи външната врата след него. Едва по-късно се замисли, какво беше казал.

Стефан пристигна при Киро и Драго час по-късно. За разлика от неговия, този апартамент си беше абсолютно същия, какъвто си беше предишния ден. Единствената разлика, изглежда, беше вързаният за стол Драго в центъра на хола. Устата му беше запушена и, след като видя влизащия Стефан, започна да мучи ужасено. Очите му бяха като на побесняло животно.

Останалите мълчаливо пиеха кафе в кухнята. Крисо правеше принцеси до тостера и ги раздаваше нажелаещите. Желаещите не бяха кой знае колко, защото след като Крисо ти направи принцеса имаш чувството, че си му задължен цял живот.

- Здравейте. – след кратко мълчание каза Стефан.

Иван и Киро му кимнаха. Крисо спокойно отхапа от принцесата си. Никой не забелязваше мученето, идващо от хола.

- Ъхм. Съжалявам, че ви прекъсвам закуската, но ще ми обясни ли някой защо Драго е вързан за стол?

Тримата се спогледаха. Крисо отговори:
- Джолев ще ти каже.

Джолев, който сякаш чакаше този момент, се появи от тоалетната и погледна Стефан победоносно.
- Здравей, другарю! Ти се завърна!
- Мммда. Здравей. Може ли да те попитам нещо?
- Ами да естествено!
- Защо Драго е вързан в хола?

Лицето на Джолев светна още повече.
- Ами… най-якото е, че това не е Драго!

Стефан погледна недоверчиво към стола.
- На мен баш на Драго ми прилича.
- Е, добре де Драго, е ама не нашия Драго а друг Драго.

Стефан отново погледна вързания.
- На мен баш на нашия Драго ми прилича.
- Оф, млъкни малко да ти обясня. Помниш ли ония разказ за който ми разказваше, толкова разпалено вчера?

Стефан намръщи вежди и се опита да си спомни, но мозъкът му явно не беше съгласен с намеренията му и му отвърна с отвратително главоболие.
- Припомни ми.
- Ами идеята ти беше, че един ден се напиваме толкова много, че преминаваме в друго измерение.

Джолев разпери ръце и се ухили малоумно.
- Ахааа... И ти мислиш, че сме се пренесли в друго измерение? – ироничният тон на Стефан среща стена от малоумие, - Друго измерение? С препиване? Сигурен си?
- Да бе братле! Затова ти казвам че, това не е Драго! Защото този тип се прибра, и започна да ни крещи и да се опитва да ни пребие, та се наложи да го вържем. И после, като го убедихме да съдейства, каза че въобще не, ни познава и не ни е виждал никога. И дори не може да си спомни да е, имал брат.

Стефан обмисли възможността. Мразеше, когато Джолев е прав.
- Не си прав. Това е невъзможно. Според мен е станало нещо съвсем различно: вчера сме се напили до такава степен, че сме преминали в друго измерение! Разбрах го, когато днес някаква жена дойде в апартамента ми и започна да твърди, че съм крадец. А освен че всички мебели бяха променени, на личната й карта пишеше моя адрес! Тогава се убедих окончателно. Ох, добре че съм толкова проницателен.
- Ама, ти въобще не си...
- Не е нужно да ме поздравяваш. Знам че съм прав. Затова винаги ми е толкова приятно да споря с теб.
- Ама не, аз...
- Добре, - обърна се той към Джолев, - стига си говорил простотии. Дай да помислим как да се върнем в нашето измерение.

Джолев сви рамене:
- Ти кажи. Нали ти си геният тук.
- Имаш право. Все пак аз измислих разказа. Само дето не мога да си спомня какво точно трябваше да се случи...
- Вчера каза, че в разказа трябва да изпият всичките видове алкохол, с които са се напили, в обратен ред.
- Не! Сетих се! В разказа трябваше да изпият всичките видове алкохол в обратен ред!
- Не думай...
- Добре, тогава ти отиди до магазина, а аз ще извадя чашите.

Джолев подозрително погледна събеседника си.
- Защо аз да ходя до магазина? Ти отиди до магазина.
- Пхахаха, аз няма да ходя до магазина, ти отиди до магазина.
- Е не, аз съм толкоз некадърен че сигурно, ще изпотроша бутилките.
- Добре, Крисо, отиди да земеш алкохол.

Крисо ги погледна.
- Добре, Крисо няма да ходи до магазина. Иване?

Иван, който явно беше заспал на стола, отвори едно око.
- Какво?
- Отиди до магазина.
- Пха!
- Колко невъзпитано от негова страна, да си заспи просто ей така.
- Добре, дай да хвърлим чоп. Имаш ли монета? Моите свършиха.

Джолев погледна недоверчиво:
- Ааа не, ще ми свиеш монетата. Киро трябва да отиде.
- Да, Киро ще отиде.

Двамата се обърнаха към дивана, на който седеше нищо неподозиращия Киро и гледаше новините.
- Ами не, момчета, това няма да се случи точно по тоя начин. – спокойно ги увери Киро. – Гледайте телевизора.

„... се навършват 40 години от световната забрана на алкохола. На специална церемония пред Народното събрание премиерът Гойко Оризов и главният доктор на страната Епидемски спазиха традицията и счупиха специално изработена за това бутилка ракия. От както е забранен алкохола по света, престъпността намалява с 40% и цирозата е все по-рядко заболяване. Притежанието на алкохол се наказва с 40 години затвор в страните на ЕС и със смърт в САЩ и Китай...”

Тримата се спогледаха.
- ... Деба.