автор: kristi

Тя носеше по хълмища поляна
измислена, бакърена и дива.
Изкачваше красивите си залези,
затворени във напръстник коприва.

Тя светеше подобно на поличба,
издялкана в кората на дървото,
което и до днес все още живо е -
разлиства се и помнещо, и кротко.

Тя хранеше и гълъби със вчера,
и свиваше ги в малки оригами -
когато се нахранят, късно вечер
да не летят с поредната измама.

Тя топлеше измръзналото лято,
измръзваше в горещото на зима.
И бавно се превръщаше в поляна -
измислена, бакърена и дива.