автор: lavanda

Вярно е, стъпвах на пръсти
пред вселената,
която те поглъща.
Търсих врата да почукам.
Мълчанието ме направи,
дръзка.

Завих по пътеката в ляво -
мокри следи се разкриха
и докоснах очите ти с устни.
Без да искам, разбрах,
че говориш
с дъжда за твоето утре,
където аз се повдигам на пръсти,
и виждам точно там,
че ме няма.