автор: whoami

Нима и ти от болката отпиваш
и стиховете ми са вече твои;
утехите им сладостно горчиви
са станали за теб, нима, потребни?;
смирени, без хвалби, не за герои,
тъй крехки и раними, но целебни.

Страдалец като мен от болка пишещ
на друг страдалец болката отнима –
страданието, значи, дар е свише;
то силно е и чисто, то не мами
и любовта е другото му име,
а светостта е неговото знаме.

И мисля си, сърдечните ми вопли
сърцето ти щом могат да повикат
и с болка съпричастна да го стоплят,
така че да престане да тъгува,
то, значи, става нещо тъй велико,
че трябва да се пише,
че си струва!

Владимир Михайлов