автор: wert

че съм уличен музикант
разтягам мяха
на обезцветен от времето акордеон
пръстите ми - къси кебапчета -
трополят по клавишите
Отляво - хора вървят забързани надясно
Отдясно - хора вървят забързани наляво
Разминават се, без да се сблъскат
Траекториите им не се пресичат
И всички,
всички до един
със слушалки
и портативна музика в ушите
Усещам колко е безсмислено
Но не мога да спра да свиря
Няма какво друго да правя
После се събуждам с бледорозов, вял ужас в дробовете