автор: krasavitsa

тайна великая есть
как не ми омръзна тази любов
толкова е смешна
като пъпчив тийн
ту ходи надуто
гледа презрително
едва си процежда думите
крие се зад цинизми
и опростачва всичко наоколо
ту със сведен поглед
плаче от мирова скръб
прави се на умна
(и понякога е)
иска точно тези маратонки
а на другия ден ги мрази
понякога ляга на земята
и рита с крака във въздуха
друг път рита жестоко по кокалчетата
и се хили доволно
заплашвам я
тя ми се плези
плесна я
мене заболява
лапите й са мечешки
ушите – щръкнали
често й е студено
и тогава си крие погледа
много е нетърпелива
и чантата й никога не е на мястото си
а когато си пие млякото
гледа през прозореца
и подсмърча
какво да я правя
моя е, обичам си я
дано никога не порасне