автор: alida

Да Ви кажа ядове с яденето си нямам. Хапвам си и то по много.
От нищо не се лишавам - пу, да не ми е уруки. От всичко опитвам и смело го раздавам. Хич не се притеснявам.
Когато бях съвсем малка за един определeн период мразех супите. Ама баща ми все насила – „ Взимай купичката в лапички и пий, като мече”.
Е, пий, пий, като мече в лапичките и ето сега супата ми е много любима. Това топчета, пилешка, курбан, зеленчукова, крем, шкембе...УмрЕм за шкембе.
Къде си татеее сега да ме видиш?
...От първите ми срещи с баба ми от провинцията – една изпечена, закръглена женица, с вечно запасана престилка, научих че закуската, обяда и вечерята са свещени ритуали, а неяденето на плодове, сирене и мляко – съществено престъпление.
Когато съм се родила я извикали да ме гледа. Посрещайки ме на вратата у дома, с питка взела да оплаква недоносеното столичанче „ Лелеееее синееееее, това шъ умрЕ, я ле кОлкаво е.” И останала у нас докато навърша шест месеца. Демек докато проям.
Малко по-късно ме завели при нея, да поживея, та съвсем да стана човек. Опитвах се да и обясня, че сирене и прясно издоено мляко не консумирам.А тя, не та не. И ми вика – „ Ръцете на гръбо, и само зеваш.”
А то било хуууубаво нещо всичките бабини вкуснотийки, на които ме научи.
- домашни свинско със запечени картофки, поръсени с мерудийка, кокоша супа с пресечено яйце, огрооомни мекици, погачи, козунаци, пълнени ярета, пухкави торти.
В градината – пресен лук, чесън, пипер, праскови, кайсии, череши, ягоди, грозде.
А не яж, де. Не яж и бъди злояд.
Сестра ми също завърши с отличие хранителния университет на баба ми. Отива първия път при нея и тя важна, важна. Баба ми я чака с кошничка подредени, като за изложба червени и жълти малини. А малката русокоска я гледа с бялото на окото и казва – „ Аз малинки не ям”. „ Едеш, едеш и печени киселици шъ едеш” – беше еднозначния отговор. И то се пооправи после детето. Дойде слабичкааа - ребърцата да и преброиш, а след първото лято при баба направи едни бузки червенки да ти е кеф да ги щипеш.
Другата баба от града и тя да не остане по-назад беше много горда с мен, че веднъж съм изяла осем сърми за закуска и често го разправяше.
Добре се научихме в тоя живот да си хапваме и дето се вика добихме чудесни хранителни навици. От сърце и душа заобичахме луканчица, филенца, капамичка, създърмичка, гювечи. Разтрепервам се направо, като ги видя. И старите селски манджорля обичам – това прокакло, пръжки, качамак. И от сладичкото чат-пат опитвам – шоколадче, медец, кремчета. Особено крем-карамел. То само него мога да правя и Слава богу.
Ама и това не ме спасява. Ни финансова криза, ни кантара, нищо не би спряло моя афинитет към кулинарията, моя изтънчен вкус и познавателство, моята широка обща хранителна култура, която с любознателност и усърдие обогатявам всеки ден.
От качественото похапване добивах сила и любител-съзтезател на какво ли не бях ставала – ски, плуване, бадминтон, волейбол, народни и класически танци, и ориенталски също, които най-много ми пасваха. Дори си купих и крос-тренажор – настояща сушилня в хола.
Но каквото и да правех все оставах кулинар-гастроном. И от всички храници най-съм подвластна на месцето. Като го видя – едни думи изричам само – „мммм - ням, ням”.
Кандидат зетя, ме бъзика, че ще направи ресторант със специалитет в моя чест –
„Нямче в нямче, с гарнитура нямчета.”
И не стига това, ами и такава работа си намерих – продавам храна.Сиреч гладна няма да остана. Сутрин – баници, милинки, кифли, кашкавалки, кремвиршки, сандвичи, принцеси, на обяд – кюфтета, кебачета, пържоли, шишчета, наденички.
Ако реша да се подсладя – вафли, шоколади, кекс, еклери, баклавички, толумбички соленки с кашкавал, с маслинки, със сусам, ореховки, масленки. Ееех, живот.
А инак мъжко внимание никък не ми липсва. Все ми се подхилват едно такова засукано и сякъш мед им капе от сърцето. Задяват ме и дядовците, защото за тях съм идеалния женски образ на хубава, здрава жена. Че даже и с гейовете се имам. С тях много си говорим за рецепти.
Мъжът ми и той от време на време – шляп по задника „ пу, машала” ми вика.
И все ми се кара да не пазя диети, че другите и сега ме заглеждат, и какво щял да прави ако се вталя. И така си се успокоявам аз и пак по старому си я карам.
Наскоро връщайки се от екскурзия в автобуса, незнайно защо едно момченце разсъждаваше на глас – „ Мъжете тайно, без да си признават си падат по дебеличките”.
Ей, и десетгодишните го знаят това беее – „слаба за парад, дебела за креват.”
Е, ще си ям пък и ще ми е гот. Как да отслабнеш при всичките тия обстоятелства.
Помня на два поредни поетични конкурса имаше дебелаци сред призьорите – една секс фурия и мъж с колело. Тях ги отличиха щото големи усилия полагаха, диети пазеха и отслабваха накрая. Ква е тая дискриминация, бе? Дайте шанс на медунчовците. И те душа носят кулинаро-лирична.
Номера е да си хапваш, да не се тормозиш, да се поглезваш, да разбираш от храна и рецепти, да имаш нюх и усещане. А след това да успееш да хващаш окото и под паласките. На това му викам аз умение и изкусност. Надареност с една дума.
С диети и със спорт всеки може. Я пробвайте без тях, де, пробвайте.
Раната праи борбата, аз това ще ви кажа. А и само сити хорото играем.
Ха, наздраве! И да Ви е сладко.

п.п. Това пък беше моето участие в "Очи към себе си-2011"