автор: galiakara

/акростих/

Д ъждът докосва с тихи капчици земята
О майва я със щедрия си влажен дъх
К ротко отърсва се от зимен сън гората
О чи отваря пролетен ухаен стрък
С ърничка плахо в храстите зашумолява
В захлас тревичка в слънцето се вглежда
А топълият южняк задъхано решава
М елодия в куплети да подрежда

П риижда развълнуван мъничък поток
Р адостно заприпва към реката.
О т близкия храстак със бърз подскок
Л исанка се измъква от гората...
Е лхичката зад бора занаднича
Т ополката се кипри - цяла в пух
Т еменужка нова премяна облича
А х, няма съмнение - ПРОЛЕТ Е ТУК!