автор: vicont

По пясъка, топлия, с боси нозе
ти с вятъра идваше - дивна сирена.
От слънце целуната, морско дете
и рожба на синята водна вселена!

Вълните се взираха в твоето лице
и кротко измиваха босите стъпки.
Морето те грабна с прохладни ръце,
а бризът донесе сърдечните тръпки.

Разголена в блянове, бледа луна
разлива аура по звездни извивки.
Делфини изплуват в любовна игра,
а твоята походка се лее в усмивки.

Изливаш се шеметно в мъжки очи,
и палиш неистово дяволска жажда.
Сирена невиждана в тебе мълчи,
а в мене най-синята бездна се ражда.