Страхувам се!
Красива си така -
със дънките и шала...
Луната странна е!
Нима по този път
не сме вървяли?!
Погледни я!
Сякаш е обелен портокал.
Измъчена...
Онези хризантеми...
Шарените...Мога да закича
с тях косите ти...
Страхувам се!
Не чуваш ли?
И улицата странна е.
Нощта обгръща ни...
Зелено е. Пресичаме!
Сковавам се
от този страх! Че няма
да ми кажеш никога
`обичам те`!
Говориш глупости!
Аз всяка нощ се раждам
във очите ти!