О Любов, която няма да ме изоставиш, на теб душата изтощена си полагам; живота, който ти принадлежи, ти давам във твойте морски дълбини да плава по-цялостен и по-богат.
О Радост, дето дириш ме чрез мъка, сърцето си не мога да затворя; дъгата проследявам по дъжда и чувствам истинната дума, че утро ще бъде без сълзи.
О Кръст, главата който ми повдигаш, да полетя от теб не смея и да питам; в прахта оставям славата човешка мъртва и ето от земята процъфтява съвършен живот.
http://www.youtube.com/watch?v=vdSA8DAa1wA