автор: naslajdenie

Вървейки по пътеката ми на живота, аз срещах много красоти,
но виждах аз тях тъй заслепена... , защото тъй отдалечени бяха те...
Когато доближавах се към тях,
тогава виждах как отново измамена съм аз...,
но продължавах да вървя, не спирах
с надеждата.....
че ще намеря своята частица отредена...
И тъй съзрях в далечината нещо малко, блещукащо самичко....
Помислих си отново аз, че ще е то поредната заблуда,
но нещо ме накара да побягна устремена...
и колкото по-близо стигах аз,
толкова повече се увеличаваше моята страст....
да го достигна и да го притисна до сърцето си самичко....
така страхливо...
ооооо горкичко.
Когато стигнах вече...
аз видях-това мъничкото блещукаше със пълна сила....
огледах се......
видях, че съм сама и взех го бързо в тази тъмнина....
прибрах го вътре в себе си, макар със риска,
че може да разкъса моята душа.....
....и тръгнах аз да бягам по моята пътека на живота,
но вече аз не бях сама...
и нямаше я тази тъмнина....
Ти беше в мен и осветяваше ми пътя....
дари живота ми със много красота....
за което аз безкрайно ти благодаря....