автор: Lorena

Чучулигите сънуват. После ми разказват.
Аз рисувам сънища. И ги пазя.
Когато бях малка изгубих един сън.
После почина мама.
На сърцето си написах:
„Аз сгреших.
Убих чучулига.”
Никой не ми прости.
И сега съм сън,
който само един човек може да сънува.
Получи ме като подарък за Нова Година.
И сега ме живее.
Повдига глава към чучулигите
и им казва: „Тя е чучулига.”
Така съм жива.