автор: galiakara

Зимата ни позатвори у дома. Но още щом щъкна слънчицето, позатопли въздуха и ние решихме, че е време да поразкършим снаги и да отидем за риба.
Много от вас ще възразят веднага: "Я, стига бе! Каква ти риба в началото на пролетта! Тя още си кюта на дълбокото, на топло!" Съгласна! Но Меракът си е Мерак! Имаш ли го, не се лекува.
Чопли те отвътре като червейче, мира не ти дава. Нали си спомняте онази приказка за него- той последен умирал... Тя, закачката беше за Мерака към жените, ама правя паралел, защото си е чиста истина. За каквото и да е, Меракът е упорито нещо, по-голям инат от него няма.
Както и да е...Отплеснах се малко. Да си дойда на думата. Речено-сторено. Спокойно! Вие да не си помислихте, че ей тъй, решаваш и тръгваш. Нищо подобно. Един от най- приятните моменти в цялата тази история с риболова е подготовката за него. Това е една доста сложна процедура, от която зависи 50% от крайния резултат. Да я започнем подред, та да не забравим нещо и после да ме контрирате с различни рибарски остроумия. И така:
Първото нещо, след като вече сте взели категорично решение да отидете на риболов е, да изберете мястото. Язовир ли ще бъде, река ли- това вече зависи от географското ви разположение и превозното средство, с което разполагате. Защото ако колата ви е сравнително нова/ до 10-15 години/ и й правите добър сервиз ежегодно, можете да разчитате на нея и да си позволите да пребродите до който и да е воден басейн. Иначе- не рискувайте. Отворете една географска карта на района и изберете мястото, до което има означен път. То не че този път ще бъде в добро състояние, но поне да съществува... Добре! Вече сме си харесали язовира.
Следващата стъпка е да отидем до магазина за рибарски принадлежности. Тук също може да се получат някои затруднения. Понеже всички тези магазини вече са частни, всеки си е сложил различно работно време. Предварително вече сме ги обходили и сме записали часа, в който уж отварят. Забелязахте ли, казах "уж". Не е случайно. Много пъти съм "висяла" пред тях да чакам благоволението им да се изтътрят навреме. Затова, преди да отидете, въоръжете се с необходимото търпение. Хубавите неща, стават бавно...Да речем, били сте късметлия и сте влезнали рано сутринта във въпросния магазин. Дано не сте забравили още от предишната вечер да си напишете на листче какво търсите. Че като видите всичко изложено в магазина, очите ви ще "изтекат" да избирате ха- от това, ха- от онова и накрая може да забравите за какво всъщност сте дошли. Затова- със записка в ръце, направо към продавача.
Подходяща захранка, отделно- кьоспе/него го кльопат с удоволствие всички рибки!/, няколко кутийки червеи/бели и торни/, царевичка, житце, кукички /различни номера, според това-къде и какво ще ловите/, плувки
/поне 4-5 за резерва, ако не познавате дъното на язовира/, спирала за дънно хвърляне, една макара корда, стопери,кепче, ново столче/ако старото се е посгънало от тук- от там/. и всичко останало, което трябва или да набавите или да подновите. Давате петдесетачка и не чакате ресто, а си приготвяте евентуално още една, та да не стане финансова конфузия... То риболовът си е скъпичко удоволствие, но пък безценно- зеленина, чист въздух, тишина и спокойствие... Сядаш, гледаш си плувчицата и мозъкът ти се изпразва. За нищо друго не мислиш- ни за неплатените сметки, ни за проклетия си шеф, ни за снощния скандал в къщи. Пълен покой. Ти , природата и рибките... Пак се отклонихме.
До тук се справихме. Връщайки се към дома, минаваме през фурната и купуваме бракуван хляб. Той ще ни трябва да омесим стръвчица. И него много рибки го харесват. Нека да имаме богат асортимент от стръв за предлагане. Изрязваме корите, леко намокряме средата, слагаме малко оливце, захарче, ванилийка/за аромат/ и започваме месенето. Може вместо ванилия да добавим червен пипер. Хапват си и от него чумичките!
Да не вземете да хвърлите корите от хляба! Нищо не трябва да става зян! Коричките ги смесвате с накиснато кьоспе, за захранка.
На риба се ходи по различно време. Но по принцип са три основни временаправления: първо- отиваш рано сутрин, захранваш и след 2-3 часа /ако има риба в язовира/, със сигурност ще започне да удря. Второ- отиваш от вечерта, устройваш се на палатка и хвърляш на дънна, след като пак добре си захранил. Там чакането е много. Затова трябва да си направиш стройна и стегната организация. Да имаш весела компания, богат запас от мезенца и ракийка или биричка/зависи от сезона/ и топли дрехи за през нощта. И третият- универсален начин е: кой когато си иска отива, лови както си иска и си тръгва по живо и здраво без да е хванал нищо, когато му доскучае. Последният вид риболов се казва"Рибарска разходка с проучвателска цел".
Много тънкости си има риболовът, не е за всеки работа. Защо ли - от опит го знам. Най- важното условие, за да станеш рибар не е само Меракът, а и Търпението. Гледам онзи ден един зевзек да се тюхка и припка насам-натам по брега. Чудя се какво е изпатил. Питам го дали няма нужда от помощ. А той, нервно ми отвръща: "Каква помощ, бе човек! Изтървах най-голямата риба в живота си- ей такова парче!/ и показва до лакета/ Сега как ще кажа на жената?!"
- Жена ти къде е?- питам аз.
- В къщи- сърдито отговаря. Обещах да хвана и да направи пълнен шаран... Как сега ще се върна, с празни ръце.
- Чакай, бе колега! - опитвам се да го успокоя. До довечера има време. Откога си тук?
- Има-няма два, три часа- отговаря троснато той.
- До довечера има време. Ама правичката да ти кажа- такова парче тук няма да хванеш, без да искам да те обезсърчавам.
- Защо?- обръща се той към мен, пронизвайки ме сърдито с очи.
- Ами, миналата есен чистиха язовира, пресушиха го и наново го зарибиха с малки рибки. Не вярвам за няколко месеца да са наддали 2-3 килограма.
- Брей, лоша работа! Не знаех! Аз през лятото хващах тук ей такива парчета- цели акули! /този път увеличава мярката и разтваря странично ръце/ Аз тогава да си тръгвам! Ще отида на друг язовир. Хайде, чао!
Щом е рекъл да си тръгва, прав му път! Знам ги тия рибарските приказки! Преди малко ми каза, че миналата година хващал риби- цял метър, а сега се тюхка за 50 сантиметрова и то - несъществуваща риба. Щях да му предложа да мине за по-сигурно през рибарския магазин- там винаги има живи шарани по 4.50 лв. килото. Откъде ще знае жена му, че го е купил?! Съжалих го и рекох да съм по колегиална... Затова ви казвам- всякакви щураци и чешити ще срещнете по язовирите. Такива сме си ние, рибарите- хора с богата фантазия! Но да не забравяме- търпението му е майката! Бързак ли си- не ставаш за рибар. Избери си друго хоби. Рибарят може да послъгва в големината на хванатата риба, може да измисля най-невероятни, "преживяни" от него истории, но по принцип е организиран и добър човек, с любов към природата. Затова, моля- уважавайте рибарите, изслушвайте ги внимателно и не ги прекъсвайте в лъжите им- това е част от удоволствието на любимото им хоби...
Ше радвам от сърце, ако кратките ми направления в рибарското поприще са ви били полезни с нещичко. Хайде, на слука!