автор: Mitko19

Когато бях ергенче,
боях се от жени.
И Заек ме нарече
градчето ни дори.

Но мацка русокоса
с походка на сърна,
за миг ме омагьоса
с неземна красота.

Очи свенливо свела,
дари ме със крила.
Бях смел като орела
и горд като лъва.

Изглеждаше тъй кротка
и със сърце добро,
та бързо ме прикотка
в семейното гнездо.

Но след известно време,
казват: неизбежно,
открих, че кучка дреме
в мацето ми нежно.

Тя често вечер лае,
злобна и зъбата.
Аз за това нехая,
но никнат ми рогата ...