Под звънящото було на звезда побеляла
В тишината на самотно летяща искра
Протягаме жадно устни към Граалa
Безмилостно смазващ във хода слънца
Оплетени в търсене на бездната дива
По пътя потеглили с ведро лице
Пропадаме в клопка сапфирено синя
На храма със жертвеник в нащо сърце
Призоваваме Хермес, Давид и Агрипа
Четем Кабалиона и Корпуса в плам
А голата истина всъщност е скрита
Във пусто безвремие на мястото там
Където, във тъмното намерили себе си
Замислено вдигаме бавно глава
Разбрали за свойто човешко падение
Отлитаме плавно развели крила