автор: Paloma

Само Господ и ние сме тук.
Сред тази безначалнта синева,
по безкрайната езерна шир,
над която птиците лупинги правят,
край която папур и тръстики
с поглед кимат : " Привет! " и потъват
в неизбежното свое мълчание,
ние с лодката бяла дойдохме,
планините пресекли покрай чисти,
дълбоки води, покрай плажове диви,
от Богородицата милост да изпросим -
безмълвни сенки сред самия рай.
Уж бе близо, а е толкоз далече
малката църквица от смълчаното
устие.
Блага вест сякаш някой ни праща -
навярно е добрият дух на планината,
а Богородица Заумска за ум ни зове.
Пеят цикадите, плискат вълни,
златни камъчета греят в плиткото...

Само Господ и ние сме тук.