автор: Paloma

Гората губи своите листа,
без да изгубва жаждата
да ги дочака.
Така и майката изхпраща синовете си
с надеждата отново да се върнат.
Потокът губи своята вода,
превръщайки се в анемична бара,
с желание напролет да осъмне-
необуздан и див, разчупил ледовете
и с пълно гърло пеещ под клонака.
Във този свят, от кръговрат суров
зависим
едничка любовта не се завръща само.
Но аз стоя на ъгъла и чакам
със слюдено сърце и кръв смразена.
Изчаках си очите- да те видя.
Злосторница- съдбата ми напомня,
че пътят ми към ада не е лесен,
че моите желания са думи,
написани със пръчка по водата.
А аз стоя на ъгъла и чакам
/ в гората на мечтите
всичко е възможно/ ,
сънувам кипнало море, зелено
и пак във есента си се събуждам...
/ Надеждата умирала последна/.