По здрач извая парцаливия си враг
и с ноктите орлови заора небето...
С прокажен крясък срина птиците по мрак -
димящи помени пося навред в полето.
Наметна галилейска мантия лъжовна.
Хорал запя блажен със черен плам.
И гордо утеши се с тишина вековна -
забрави от доволство, че остана сам.
Душа сроди с вселенските кошмари:
заложник на живота - господар и роб.
Отвори пропаст за приятелите стари -
зазида ги без милост в зейналия гроб!