автор: Paloma

Преди дори за тебе да помисля,
очите ти ще ме пресрещнат,
за да усетя дъхавата влага
на угар прясна, още топла -
като погледа обичан.

Песен с летни сандали ще шета
из нивите и няма да се спре докато
не я прегърнат класове златисти
като родна сестра.

Изплаканите думи ще тежат -
зърна узрели.
Тишина ще ги рони
и в знаци молитвени
ще ги превръща.

Преди да съм те пожелала,
ще те имам - дъхав като хляб,
току- що изваден от фурна.

Хамбарите на спомена
ще са препълнени
със мириса на ситост...