автор: petar82

дойде потопа
облян във твойта кръв
света се гърчи
но въпреки това не ще да пие
и да яде
от рибите
от страх
закуската
отказва

не можем нищо
освен да си предложим
мъртвите тела
в морето от живота ти

потоп
от жажда
и ти си жаден
още кръв да даваш

но трябва да закусим
и да си починем
за да сме по-вкусни плодове
на сватбата
когато
ще нахраниш всички
освен нас

в дом майка и дете
и техникум за вътрешна украса
разрушени

ще наследим
предвечната ни
ласка