автор: Ranobudniche

Сънуването ми е дълго. Непоръчано.
Доставката прескочи моя списък.
А за кошмарите наперено изпъчени
не ми остана вопъл. Нито писък.
И всяка нощ потъвам бавно в тъмното.
И всеки ден се будя, сякаш раждам.
Денят е подлизурко. А в отвъдното
смъртта е най-голямата продажница -
изрита ме по кокалчето кучката.
Нахилена. И после гръб ми врътна.
Остави ме със хапката набучена -
добре да си я сдъвча. И да глътна.
Но аз ще я почакам. Да й писне.
Сама ще дойде днес или след време -
инатът ми врата й като стисне,
с ръка ще махне и ще си ме вземе.