автор: ch

Не знаех, че да имам теб е грях,
че този мъжки свят ще ми завиди,
затуй с годините във мен строях
за теб и Бог – свещени пирамиди.

Затуй сега, по-вкаменен от Сфинкс
и със сърце от замразена лава,
издишам пепел – щом пореден принц
във мислите ти – през нощта доплава.

Затуй сега – като заспал вулкан
от погледите хорски се събуждам,
за да открия вече, че макар и сам
от твоите морета нямам нужда.

За да открия, че като прибой в скала
вълните ти във мене се разбиват
разбрали вече, че не си жена
с която, в дълбините да се сливам...