автор: galiakara

Винаги заедно сме решавали и за добро и за зло. Трябва и сега да знае. Рано или късно ще се разчуе. По-добре от нас да го научи отколкото от хората или от пресата. Изпиха кафето си, Теменуга се облече и потеглиха.
В Плевен ги очакваха за обяд. Майка му се беше постарала да приготви вкусни гозби.Беше невероятна кулинарка.Убеди се в това когато празнуваха 60 годишния й юбилей. Беше приготвила трапеза, за която можеше да й завиди и най-добрия ресторантьор.
Господи, само година от тогава, а колко вода изтече, колко много събития се случиха!- помисли си момичето.
Петър беше във вихъра на шегите си. Явно се стараеше да не даде повод на майка си да разбере по настроението му, че нещо не е наред. Хапнаха, пийнаха домашно бяло винце и бащата ги попита дали не искат да им покаже новото разширение на цеха. Петър погледна Теменуга и й смигна. Тя разбра- предложението беше добре дошло. По целия път се чудеха как ще го откъснат от къщи, за да могат да разговарят насаме с него.
Разгледаха новопостроеното разширение. Бащата говореше с гордост и подробно им обясняваше. Щели още да увеличат производството, но вече с шев на тениски. Бил говорил с производителя на трико. Разбрали се за цената. Качеството било чудесно-100% памук. Показа им съблекалните на работниците, стаята за обедния отдих, кафетерията. Бил с намерение и работнически стол да изгради с голяма отстъпка на храната, но това било в перспектива.
- Ето какво отказа моят голям син, момичето ми! Избяга от тук, за да иде в столицата, в хаоса, сред чужди хора- се обърна към Теменуга бащата, със забележима болка в гласа. Добре, че поне малкият ми помага, макар и неговите очи все навън, по чужбина да гледат.
- Тате, няма ли да ни почерпиш по едно питие, та бизнеса да върви още по-добре?- опита се уж шеговито да отклони темата Петър.
- С най-голямо удоволствие! Заповядайте в кабинета на позастарелия директор!
- Хайде бе! На кого ги говориш тези?! Едва на 63 си, има още много хляб в теб!Не се ли заглеждаш още по хубавите жени?
- Е, това е друго! Очите нямат насищане! Затова са ни дадени- да се наслаждаваме на всичко красиво в този свят, а то не е малко! Стига да можеш да виждаш и с очите на душата!
- Я гледай, не знаех, че имаш и поетични наклонности!- пошегува се отновоПетър.
- Много неща имаш още да учиш, момчето ми!
Седнаха в просторния кабинет, до който се стигаше по стълба, намираща се вътре в производствената зала. Цялата стена, която гледаше към нея беше остъклена. Старият хитрец можеше, седейки на бюрото си, да наблюдава дейността в цеха, от ъгъл до ъгъл.
Наля им по един коняк и си чукнаха чашите с пожелания за нови успехи в бизнеса. Петър счете, че най-сетне е дошъл подходящият момент, за да започне разговора за брат си. Неприятно задължение, но трябваше да го изпълни.
- Тате, отсега нататък може би и аз ще се включа в семейния бизнес.
Баща му го погледна очудено. После обърна поглед към Теменуга.
- Ти ли златно момиче щом повлия върху сина ми толкова положително? Жива и здрава да си ми!
- Не, не! Нямам нищо общо! И аз за първи път го чувам! Това си е негова идея!
- Тате,не бързай да се радваш! Не съм категорично решил какво ще правя, но преди това трябва да ти кажа нещо неприятно. И започна да му разказва за случилото се през последните два-три дни. Докато стигна до края, бащата си беше налял още едно питие и пушеше цигарите една след друга. Атмосферата се нажежи. Петър добре познаваше избухливия му характер и предпочиташе в момента подобна реакция, отколкото мълчаливото му прискърцване със зъби. Знаеше, че буря от негодувание се надигаше в гърдите му и че в някой миг щеше да й даде воля да изригне. Опитваше се колкото се може по- меко да му обяснява, но как меко да обясниш на един баща, че синът му е престъпник?! Как да му кажеш истината, без да го нараниш!
Когато му съобщи, че е под арест и подлежи на съд, баща му не издържа и рухна.Но реакцията му не беше както очакваше Петър - взрив от негодувание и нерви. Не!Просто отпусна ръце и промълви глухо:
- Аз съм виновен! Усещах от години колко сребролюбив е и го насърчавах с желанието да разрастнем бизнеса, да осигурим за бъдещите ви семейства един добър доход. Исках вие да не изживеете агонията, която изживях аз, когато ме изхвърлиха от поста ми след Промяната. Затова хвърлих всичките си знания и сили в този бизнес. Започнах от нулата. Всяка година разширявах по малко производството, търсех нови пътища, за да по пласирам-първо на вътрешния пазар, после и навън.Помниш ли как обикаляхме по всички големи пазари да продаваме произведената стока? По пътищата израстнахте. После отидохте да учите и ние с майка ти продължихме. Но вече бяхме дръпнали. Наехме работници, открихме счетоводство. Полека- лека стъпвахме на крака. Къде загубих контрола? Може би в института се свърза с лоши компании? Кой му повлия дотолкова, че да продаде душата си на дявола? Никога не съм го глезил с пари. Беше на заплата, както и другите специалисти. Само когато правехме някоя голяма продажба, му купувах по нещо по-голямо. Телевизор, скъп фотоапарат, екскурзия до чужбина. Преди година подписахме договор с една турска верига от магазини, която правеше големи поръчки. Тогава му взехме и нова кола. Можех да си позволя нещо до двайсет хиляди, но той каза, че има спестявания и ще добави от тях, за да си купи "Мерцедес". Повярвах му, защото освен добрата заплата, получаваше и процент върху всяка продадена партида. Кога ли се е забъркал в тази каша? Как не съм усетил! Аз, който толкова години с хора работя! Господи! Как ще кажа на майка ти?!Ще я съсипя! Какво да правя! За какво толкова се борих! Свърши се! Всичко свърши!
Права беше тя като ми се караше да не се напъвам толкова. "Децата са поели своя път. Няма нужда вече толкова да работиш! Време е да си починеш и ти!" Никога не се вслушвам в съветите й! И за Страхил ми казваше:" Глезиш го и много му се доверяваш" А аз високомерно й отвръщах:"Умно е момчето ни, на мен се е метнало- упорит като магаре и комбинатор! Знае какво прави!" Как сега ще застана пред нея?
Петър не смееше да прекъсне монолога му. Чувстваше, че трябва да го остави да излее душата си, за да му олекне. Искаше му се да го успокои, да му даде грам надежда, но знаеше, че признанието на грешките му ще го пречисти. Не беше го виждал никога толкова слаб и съсипан. Търсеше подходящи думи за утешение, но трудно му беше да ги намери. И все пак, трябваше, защото не можеше да гледа как продължихме. Но вече бяхме дръпнали. Наехме работници, открихме счетоводство. Полека- лека стъпвахме на крака. Къде загубих контрола? Може би в института се свърза с лоши компании? Кой му повлия дотолкова, че да продаде душата си на дявола? Никога не съм го глезил с пари. Беше на заплата, както и другите специалисти. Само когато правехме някоя голяма продажба, му купувах по нещо по-голямо. Телевизор, скъп фотоапарат, екскурзия до чужбина. Преди година подписахме договор с една турска верига от магазини, която правеше големи поръчки. Тогава му взехме и нова кола. Можех да си позволя нещо до двайсет хиляди, но той каза, че има спестявания и ще добави от тях, за да си купи "Мерцедес". Повярвах му, защото освен добрата заплата, получаваше и процент върху всяка продадена партида. Кога ли се е забъркал в тази каша? Как не съм усетил! Аз, който толкова години с хора работя! Господи! Как ще кажа на майка ти?!Ще я съсипя! Какво да правя! За какво толкова се борих! Свърши се! Всичко свърши!
Права беше тя като ми се караше да не се напъвам толкова. "Децата са поели своя път. Няма нужда вече толкова да работиш! Време е да си починеш и ти!" Никога не се вслушвам в съветите й! И за Страхил ми казваше:" Глезиш го и много му се доверяваш" А аз високомерно й отвръщах:"Умно е момчето ни, на мен се е метнало- упорит като магаре и комбинатор! Знае какво прави!" Как сега ще застана пред нея?

/ следва/