автор: MiG21

Напразни надежди. Пулсови мълнии и иглени гранати надупчиха тялото на кентавъра търсейки човека скрил се зад него. Алек се опита да се прицели издирвайки нападателите сред посетителите, които панически напускаха заведението.
Откри ги - двамата торанианци и прикривани от двама хуманойда, в леки пехотни брони, които в момента си проправяха път през тълпата опитвайки се да стигнат до изхода и да отрежат единствения му път за бягството. Това определено не му хареса. Време беше да промени съотношението на силите. Прицели се, натисна спусъка и автомата тихо изсъска. Единият торанианец отхвръкна назад сякаш внезапно се беше натъкнал на невидима преграда. В отговор нови изстрели разтърсиха мъртвото тяло на кентавъра и до обонянието му достигна острата миризма на горяща плът. Докато сменяше празния пълнител на автомата, се чудеше дали да не се прехвърли зад бара, но треперещата цев на плазмен пулсатор подаваща се иззад него го разубеди. Почти можеше да си представи уплашеният барман свил се зад плота в готовност да простреля всеки, който наруши границите на убежището му. Алек усети как някой докосна крака му. Извърна се очаквайки да види нов нападател неизвестно как промъкнал се зад гърба му. Оказа се кетсианката, притискаща ударената си буза. Тя се сви до него и нещастно проплака:
- Не трябваше да се намесваш. Ще ни убият, а след това ще убият и брат ми….
Вик изпълнен с болка прекъсна кетсианката. Алек надзърна иззад окървавения труп на кентавъра и злобно се усмихна:
- Мисля, че не ни е съдено да умрем днес. - и посочи към входа. Там до кървавите останки на човек в пехотна броня беше приклекнал върколак в пълно бойно снаряжение и плазмен стреломет в ръка. Вторият нападател се гърчеше като риба на сухо в биомеханичната хватка на киборга. Чу се глухо пращене от трошащи се ребра, мъжът изхърка давейки се в собствената си кръв и киборгът го захвърли подобно на смачкана парцалена кукла. Последният оцелял от групата торанианец бързо схвана новата ситуация. Стреляйки безразборно във всички посоки пресече бара и се хвърли към входа на сервизните помещения откъдето се разнесоха викове и трясък от събарящи се уреди и прибори. Скоро и тези шумове затихнаха. Кетсианката също се надигна и огледа притихналото заведение, след което тихо просъска:
- А твърдеше, че нямаш нищо общо с патрициите.
Алек прибра автомата в кобура:
- И все още го твърдя.
- Тогава, какви са тези ако не са патрициански гардове? - тя посочи киборга и върколака. В този момент през входа влезе Дилей - Ди. Огледа потрошеното заведение и сбръчка нос от отвращение. Алек погледна кетсианката:
- Мисля, че отговорите на всичките ти въпроси току що влязоха.
Патрицианката прекоси бара следвана от телохранителите си. Спря на крачка от Алек и сините и очи се впиха в лицето му.
- Мисля, че трябва да поговорим г-н Александър Северин.
Алек кимна с глава за да прикрие смущението си, опитвайки се да си представи доколко се разпростира властта на жената стояща срещу него. За да открие самоличността му патрицианката трябваше да е ,,впрегнала” за собствените си нужди най-малко тридесет процента от компютърните мощности на Мегаполиса. Усмихна се и посочи едно от сепаретата:
- На вашите услуги г-це Дилей - Ди.
Патрицианката го погледна учудено, но се въздържа да попита от къде знае името и. Спокойно го заобиколи, облъхвайки го с финия аромат на парфюма си и сбърчила нос от отвращение се настани в едно от очуканите гравикресла на сепарето. Алек седна срещу нея, а кетсианката понечи да заеме другото свободно кресло. Дилей - Ди я изгледа сърдито и просъска:
- Би ли отпратил проститутката си…..
Кетсианката настръхна:
- Не ме интересува нито коя си, нито кого представляваш, но този мъж ми е длъжник. И ти нямаш никакво право да ми забраниш да седна на масата му!
Кетсианката се тръшна на креслото и предизвикателно кръстоса крака. Алек видя как гардовете се напрегнаха подобно на ловни кучета надушили дивеч при тази явна проява на неуважение към господарката им, но Дилей - Ди само махна с ръка и те отново се превърнаха в каменните статуи застинали зад гърба и:
- Интересно. Твърдиш, че този мъж ти дължи нещо. И в какво се състои дългът му?
- Брат ми имаше наемнически договор към финансова къща “Огнена стрела”, който не успя да изпълни и трябваше да заплати голяма неустойка. Тъй като беше неплатежоспособен главорезите на къщата го заловиха и затвориха в изолатора на главния офис. След това ме уведомиха, че трябва да проституирам за да изплатя дълга на брат си, ако желая той да остане жив. Но този мъж предизвика и уби сводника ми и един от охраната и сега живота на брат ми не струва и фалшив кредит.
Алек се канеше да възрази, че не той а охраната и е убила сводника и, когато Дилей - Ди докосна мнемоничната си присадка. За миг погледа и се замъгли, след което погледна Алек а на лицето и се появи гримаса грубо наподобяваща усмивка:
- Бих могла да разреша този проблем, но…. няма да го направя. Това ще бъде тест за вас г-н Северин. Опитайте се да изплатите дълга си към....-тя махна с ръка по посока на кетсианката:-....към това същество. Ако се справите с тази задача, значи наистина сте подходящ за мисията, която подготвям.
Алек се намръщи:
- За подобна работа са необходими екипировка, оборудване и бойци, които да оперират с тях. А аз съм сам и всичко с което разполагам е на гърба ми.
Усмивката на орбилианката се разшири с още няколко сантиметра разкривайки снежно белите и зъби инкрустирани по последна модна тенденция с малки кърваво червени рубини:
- Налага се да се справите само с това с което разполагате, защото това също е част от теста г-н Северин.
Тя се надигна от масата. Алек я последва:
- А какво ще ми предложите в замяна на информация, която ви засяга?
Този път в погледа на патрицианката освен учудване се четеше и една идея уважение:
- Бързо се учите г-н Северин.- присви преценяващо очи:- Всичко зависи от това колко важна е информацията.
Тя млъкна изчаквайки отговора на Алек, но той мълчеше:
- Добре, предлагам плановете на офиса на “Огнена стрела” и едночасово забавяне на силите за сигурност. Удовлетворява ли ви?
Алек кимна и и предаде думите на мъжа от “Третата луна”. За пръв път в очите на орбилианката проблесна искрица интерес, а фалшивата и усмивка се смени с замислено изражение:
- Интересно. Какво ли е накарало Саймън Сингх да промени решението си? Може би вие г-н Северин, а ако е така това Ви прави още по-ценен за мен.
Тя вдигна лявата си ръка сякаш щеше да го погали по лицето, но миг преди да го докосне изви длан и големият инкрустиран пръстен легна върху скулата му. Алек усети лека пареща болка и рязко отстъпи назад. Патрицианката отново му показа “окървавената” си усмивка:
- Това е за да не се налага отново да преравям цялата инфо мрежа на планетата за да ви открия. А това е моята част от сделката.
Малък инфокристал се появи сякаш от нищото в ръката и. Постави го на масата, след което се обърна и напусна заведението следвана от гардовете си. Алек седна на мястото си. Взе кристала и безцелно го запремята между пръстите си. Искаше му се отново да опита алкохолната напитка, която му бяха предложили. Огледа се и за негово учудване откри, че чашите с бледо синя течност си седят кротичко на бар плота напълно незасегнати от хаоса развихрил се около тях. Чинията със злополучната му закуска се търкаляше на пода, но сега когато адреналинът натрупан по време на престрелката го напускаше все още не чувстваше глад. Обърна се към кетсианката:
- Защо не донесеш напитките ни тук?
Тя се извърна оголвайки дългите си кучешки зъби в страховита гримаса. Очите и се бяха превърнали в тънки жълтеникави процепи проблясващи в полумрака, а козината на главата и беше настръхнала подобно на разрошена четка. При други обстоятелства този и вид би се сторил на Алек най-малкото забавен, но гласът и изпълнен със съскащи тонове бързо изпари желанието му да се засмее:
- Ти наистина ли не осъзнаваш какво се случи или просто ти доставя удоволствие да се правиш на идиот?
Алек се намръщи:
- Мисля, че напълно съм се ориентирал в обстановката! Г-ца Самодоволство ми предлага някаква илюзорна работа, която за да заслужа трябва да рискувам живота си в напълно реална мисия за освобождаване на заложник при това без никаква подкрепа, ако не броим това тук.
Той разтвори длан и и посочи инфокристала. Кетсианката изфуча в отговор:
- Тази г-ца Самодоволство те беляза като Патрициански избраник. - ръката и се стрелна под масата, но не извади оръжие, а малко инкрустирано огледало, което постави пред лицето му. Едва сега Алек разбра, че там където го беше докоснал пръстена на Дилей - Ди се е появила странна татуировка напомняща усукан йероглиф или някакъв изкривен щрих код. Пръстите му несъзнателно опипаха мястото. Не усещаше нищо , а кетсианката продължаваше да фучи:
- Нима и това не означава нищо за теб?
- Означава! Според мен съм се набъркал в такава каша, че не ми е ясно как ще се измъкна оттам. По дяволите, та аз исках просто да се нахраня. – видя, че кетсианката е готова да изригне поредната “порция” укори, обвинения и въпроси, и побърза да вдигне ръка:
- Би ли замълчала за момент, опитвам се да мисля, а твоите крясъци не ми помагат особено.
Кетсианката се сви в креслото си, но очите и продължаваха да мятат гневни мълнии. Алек подпря глава на ръцете си и заразтрива слепоочията си. Проклетата патрицианка и нейните скапани предложения. Някога, когато работеше в СИЦ предложението и изобщо нямаше да го смути, но тогава разполагаше с бойни групи, тактически симулатори и какво ли още не. Средства с които не само можеше да измъкне заложник, но спокойно да разпердушини, която и да е финансова къща. И в този миг в главата му се появи идеята. В първият момент реши, че е ужасно глупава а в следващият, че е направо безумна, но нима и положението му не беше подобно. Погледна кетсианката и мрачно и се усмихна:
- Значи патрицианката иска да измъкна брат ти. Какво пък, ще се опитам да удовлетворя желанието и. Но ще ми трябва много късмет и твоята помощ. Надявам се, че имаш нещо с което да се свързваш с ,,работодателите” си.
Кетсианката кимна в отговор и свали от ръката си тънка комуникационна верижка. Алек се намръщи - комуникатора беше от най-елементарен тип - командно - светлинен. Поредица от светлинки означаваше някаква команда, друга поредица - друга команда, a тази гривна в момента грееше като празничен фойерверк. За съжаление светлинния и код не означаваше нищо за Алек и той въпросително погледна кетсианката. А тя гледаше верижката така сякаш пред нея стоеше силно отровен орбилиански паяк, и тихо прошепна:
- Искат незабавно да се завърна в “Огнена стрела”. Ако не се подчиня….
Алек я прекъсна:
- Отговори им, че в момента си с клиент.
Кетсианката бързо натисна няколко сегмента, но гривната продължи да мига в хипнотичен ритъм. Тя сви рамене и погледна Алек:
- Не се получи. Сега какво следва?
Алек се изправи:
- Сега ще проверим, колко държат “работодателите” ти на собствеността си. - видя учудения поглед на кетсианката и се засмя: - Идваш ли?
- Къде?
- Там където обикновено водиш клиентите си. И ще ми кажеш ли някакво име с което да се обръщам към теб?
Заля го поток от мяукащи звуци, които комуникатора набързо сгъсти в едно единствено изречение:
- Приятелите ми ме наричат Миа.
Алек кимна с глава:
- А аз съм Александър, но както ти каза, за приятелите съм просто Алек.
Без повече да го разпитва кетсианката го поведе към един от изходите. Преди да излезе Алек за последен път огледа бара. Труповете бяха изчезнали а с тях и оръжието им. Беше се надявал да допълни комплекта си с някое от тях, но те явно бяха отишли във фонда на заведението за покриване на щетите. Последва Миа до гравитационен подемник, които измъчено боботейки с турбините си ги издигна две нива по–нагоре. Пред тях се разкри полумрачен коридор със симетрично разположени от двете му страни врати. Миа спря пред една от тях и постави кодовата си пластина в електронната ключалка и вратата послушно се плъзна по жлебовете в стената. Жилището представляваше една единствена стая оборудвана с архаично легло – масажьор, множество огледала разхвърляни по стените и тавана, и прашасал холопроектор. В единия ъгъл зад полупрозрачни стъклени плоскости беше оформена малка баня. Алек мрачно огледа помещението, след което излезе в коридора. Кетсианката го следваше по петите. Когато я попит има ли сензори на службата за сигурност и получи в отговор една саркастична усмивка се приближи до срещуположната врата и натисна бутона на звънеца. Изчака няколко секунди и когато не последва никаква реакция поиска кодовата пластина на Миа. Преди да я постави в ключалката извади бойния нож от калъфа и с отмерен удар го заби на няколко сантиметра от долния десен ръб на ключалката. Под фибропластмасата покриваща вратата проблесна искра. Постави кодовата пластинa в четящото устройство и извади ножа. Чу се тихо изщракване и вратата се открехна на няколко сантиметра. Алек провря пръсти в отвора, прибра ножа и извади пистолета. С рязко движение плъзна вратата в нишата и насочи оръжието. Стаята се оказа пълна с всякакви натрошени вехтории – разглобени гравикресла, счупени столове и маси, и купчини сервизно оборудване. Зад него се разнесе тихо ръкопляскане. Завъртя се готов да простреля шегаджията, но когато видя усмихната кетсианка бавно отпусна пистолета. Миа спря да ръкопляска:
- Следващият път, когато решиш да превземаш килера, ми се обади. – ръката и се плъзна по трикото и извади нова кодирана пластина – може да се окаже, че имам ключ, но иначе изпълнението си го биваше. Къде си се учил?
Алек се усмихна:
- Преди години двама от най–добрите крадци в Галактиката ми изнесоха серия от практически занимания. Бяха като богове в занаята си и в най–малко петнадесет звездни системи бяха обещали тлъсти награди за главите им. До този момент винаги съм се чудел за какво ни бяха всички тези “познания”. – боботенето на издигащият се подемник прекъсна разговора му:- …ще ти го доразкажа някой друг път. А сега …
Извади автомата и пистолета от кобурите:
- Избирай!
Кетсианката взе пистолета и с няколко отработени движения провери пълнителя и презареди. На учудения поглед на Алек отвърна с тихо измъркване:
- Да проституирам не е единственото с което съм се занимавала.
Алек кимна и и подаде резервните пълнители. Кетсианката ги взе и се вмъкна в стаята затваряйки вратата след себе си. Гравиподемника вече се връщаше и Алек проклинайки малкото време, което им беше предоставено за подготовка се шмугна в склада. Едва успя да притвори вратата и подемника със скърцане спря на етажа. Тежки стъпки бавно започнаха да се приближават, а сякаш като по сигнал на стаята на Миа се разнесе странна какафония от мъркащи и мяукащи звуци, при които стомахът на Алек се сви на топка – нима противниците им бяха атакували стаята през външните прозорци. Стисна автомата и се приготви да се втурне в коридора когато си спомни, че всъщност стаята на кетсианката нямаше прозорци а само огромен стерео екран – прашлясъл и явно повреден. Миа просто изпълняваше ролята си – делова труженичка, заработваща прехраната си. Скръцна със зъби и се опита да се отпусне, но сърцето му биеше като обезумяло. Тихо се приближи до тънкия процеп, който беше оставил и хвърли един бърз поглед. Видя трима, които определено не бяха от обслужващият персонал на заведението. Огромен торанианец покриваше лявата половина на коридора взирайки се в проблясващите датчици на прицелния автомат. Другата половина се охраняваше от мъж в противопехотна броня и многоцевна комбинирана пушка в ръцете. Третият член на групата беше дребен хуманойд, който в момента човъркаше ключалката. Последва тихо изщракване и врата се плъзна настрани. Хуманойда със светкавично движение измъкна по един бластер във всяка ръка и се втурна в стаята следван от мъжа. Звуците на любовен екстаз секнаха изведнъж заменени от трясъка на автоматичен пистолет. Торанианеца заряза позицията си и се втурна към отворената врата. Алек вдигна автомата и натисна спусъка. Рояк ракети се вряза в гърба на торанианеца, претовари защитният му екран след което се взривиха разкъсвайки метало керамичната броня и тялото на нещастника под нея. Алек блъсна вратата, изскочи в коридора обсипвайки с изстрели шахтата на подемника от където изскочи дребно грозновато същество стиснало в ноктестите си лапи камшичен турболазер. Визьора на бойния му шлем се пръсна от пряко попадение и съществото направи две олюляващи се крачки преди да се срути на пода тресейки се в конвулсии, а все още включеният му турболазер чертаеше огнени линии по стените и тавана. С насочен напред автомат Алек се покатери по гърба на падналия торанианец. Усети някакво раздвижване под трупа върху който беше стъпил и пръста му се сви около спусъка. Оказа се, че торанианеца се беше свлякъл върху мъжа в противопехотната броня, който в момента отчаяно се мъчеше да се измъкне и да достигне до търкалящата се на метър от него пушка. Алек опря цевта на автомата във визьора на шлема му и тихо просъска:
- Не си го и помисляй! – след което огледа стаята. Трупа на три ръкия хуманойд се търкаляше насред бавно разрастващата се локва от бледосиня кръв. Иззад леглото се подаваше Миа все още държаща на прицел входа. Погледите им се срещнаха и тя се усмихна след което бавно отпусна пистолета:
- Какво следва по – нататък……Командире?
Алек смъкна шлема на затиснатия наемник, сграбчи го за косите и го изтегли:
- Можеш да се заемеш с разчистването след купона или да се позанимаваш с нашия “гост”.
Усмивката на кетсианката стана още по–широка:
- Здължение на дамите е да забавляват гостите…Командир.
- Добре. Твой е. Искам всичко – кодове, пароли. Всякаква информация, която може да ни е от полза. Имаш ли нужда от нещо?
Миа само поклати отрицателно глава а от пръстите на ръцете и скрити до този момент се подадоха три-четири сантиметрови нокти. Човекът в ръцете на Алек потръпна и нервно запелтечи:
- Няма да го направиш?!... Та ти си човек!
Алек се озъби:
- А, тя е само една извънземна кучка, нали така!
С рязко движение го повали на пода:
- Миа, действай!
Кетсианката измъкна от някъде чифт неврални белезници и ги щракна около ръцете на наемника Алек пусна косата му и тръгна към изхода, но преди да излезе се извърна:
- Гледай само да не повредиш бронята. Мисля че ще ми потрябва.
Миа кимна и се зае да сваля панелите на бронята от пленника. Алек отиде при трупа до гравитационния подемник, а от стаята се разнесоха викове и писъци. Вратата на стаята се затвори, но виковете продължаваха да кънтят из коридора. Алек изтръгна турбо лазера, който вече беше изчерпал заряда си от мъртвата хватка на съществото и се зае с претърсването на трупа. Когато приключи разполагаше с няколко кодови пластини, кредитна карта, вибронож, две плазмени гранати и няколко зарядни клетки за турбо лазера. Накрая замъкна трупа в склада. Виковете бяха престанали. Опасявайки се, че кетсианката се е престарала отвори вратата. Първото, което видя беше Миа седнала удобно на леглото, облизвайки страховития си маникюр. От ъгъла долиташе тих глас изреждащ купища данни. Щом го видя кетсианката му махна с ръка:
- Би ли ми услужил с кристала, който ти даде патрицианката?
Алек извади кристала и и го подхвърли. Кетсианката го улови и го зареди в холопроектора. Машината тихо зажужука и във въздуха над нея се появи структурна схема на сграда върху която кетсианката се зае да нанася нещо със светлинна писалка. Алек продължи със заниманието си опитвайки се да не обръща внимание на жалката човешка купчина свила се в ъгъла. Скоро колекцията му се обогати с нови кодове пластини, малко кредити и различни видове оръжия. Със съжаление се отказа от оборудването на торанианеца. Беше твърде тежко за да го носи без помощта на сервоусилителите на боен костюм. Чу как Миа изсъска:
- Достатъчно, вече се повтаряш!
Нанесе последни корекции върху схемата и се извърна към Алек:
- Какъв е плана Командире?
Алек заряза трупа на торанианеца и се изправи. Взе шлема на наемника и го постави на главата си. Не беше най–доброто, по дяволите, беше най-лошото оборудване с което беше работил а и малко му убиваше, но трябваше да свърши работа:
- Смятам, че е време да отведа арестантката в централата на “Огнена стрела” – и намигна на кетсианката. Тя се намръщи, но след това само сви рамене:
- Какво пък, да го направим. А този? – тя посочи мъжът свил се в ъгъла. По лицето му личаха кървави резки – спомен от “милувките” на кетсианката. Алек и подаде зашеметител, който беше откачил от колана на триръкия:
- Предполагам, че са дошли със собствен транспорт – кетсианката кимна утвърдително, поемайки зашеметителя – Отведи го там където са паркирали, като по пътя можете да приберете другарчето му от склада. Кетсианката кимна отново и поведе пленника към гравитационния подемник. Алек нахлузи противопехотната броня, извади инфокристала от холопроектора и го зареди в шлема. Провери за последен път внушителния си арсенал, след което метна трупа на триръкия хуманойд на рамо и последва Миа. Кетсианката го очакваше на покрива на сградата до очукан аероскутер. Алек пъхтейки стовари товара си на една от седалките. Наместиха и трупа на наемника, който Алек беше прострелял при подемника. Последен в купето влезе пленника. Чу се тихо изпращяване и главата му клюмна върху гърдите. Кетсианката закачи зашеметителя на колана си където беше затъкнала освен пистолета на Алек и един бластер:
- Трябваше да очистим копелето.
- Никога не убивай, ако не се налага.
Алек се пресегна и измъкна смъртоносното и оборудване от колана. А на недоволния и поглед отвърна:
- Кой ще ми повярва, че си ми пленничка при всичкото оръжие с което си се окичила. А сега си дай ръцете.
Извади комплект белезници, но преди да ги постави на ръцете на кетсианката изпразни заряда на зашеметителя, повреждайки ги безвъзвратно и превръщайки ги в едно напълно безполезно ,,украшение” върху ръцете на Миа. Настаниха се в пилотската кабина и след няколко опита Алек откри необходимата кодова пластина активираща командното табло на машината. Турбините изреваха и аероскутера се издигна със скорост напълно не съответстваща на външния му вид. Алек прехвърли управлението на автопилота и активира видеодисплея на шлема. Данните от кристала се понесоха като безкраен поток пред очите му. Все още не беше достигнал края, когато машината се приземи на площадката за кацане на финансова къща “Огнена стрела”. Алек слезе и измъкна Миа от кабината. Опря автомата в гърба и, и я поведе към шахтата на гравитационен подемник, шепнейки и последни указания. Кабината на подемника ги погълна и стремглаво се спусна към долните нива на сградата. Алек усети как космите му настръхват, когато сканиращ лъч обходи гравитациония подемник. За миг си помисли, какво ли щеше да се случи ако освен кодови пластини използваха някакъв биокод за разпознаване. От тези мрачни мисли го извади спирането на кабината. Намираха се в красиво обзаведено фоайе в средата на което се издигаше пулта на дежурния оператор. От там в момента ги наблюдаваше сивокоса ригелианка, чиято дясна половина на лицето беше покрита от грозна кибер присадка свързваща я с пулта. Ръцете и нервно барабаняха по ръбовете на терминала а гръбните и хватателни пипала се извиваха подобно на змии изпълняващи странен танц. Гласът и изкривен от защитния екран достигна до Алек:
- Охранител втори клас Корт, останете на място!
Сякаш да подчертаят сериозността на думите и от стените и тавана изскочиха три скорострелни оръдия и тъмните им цеви се взряха в Алек. Не му оставаше нищо друго освен да застине. Отново сканиращи лъчи обходиха телата им. Оръдията с глухо щракване се прибраха в гнездата си, а силовия щит проблесна и се стопи. Стържещия глас на ригелианката го повика:
- Можеш да се приближиш Корт – пръстите и се носеха по пулта – От една седмица се опитвам да убедя екипите, че генетичния скенер се е скапал. Отново подава двадесет процента отклонение.
Алек стисна зъби, опитвайки се да мисли какво ще направи с пленника ако оцелее. Потърси името на операторката на дисплея си:
- Лон – Кор, нямам време за приказки. Тази дива котка – той блъсна Миа в гърба с автомата, така че кетсианката се стовари в основата на пулта: - и приятелчето и ни устроиха истинска касапница.
Наведе се за да вдигне Миа, и докато ригелианката не можеше да ги наблюдава натика една плазмена граната в ръцете на кетсианката, която тя положи в една от извивките на пулта:
- Пахо и ДжиЗ са мъртви, а Какорп е ранен. Би ли повикала медицински екип.
Религианката кимна разбиращо:
- Веднага, щом приключа с пленничката – операторката извади ръчен скенер и го прокара през лицето на кетсианката. Погледна показанията и явно доволна от резултата махна с ръка:
- Можеш да я отведеш.
Алек поведе Миа а когато премина покрай пулта ръката му сякаш несъзнателно го докосна и един микроелектронен смутител прилепна под ръба на терминала. Не беше кой знае какво, но в следващите пет минути операторката щеше да бъде засипана от фалшиви повиквания, така че едва ли щеше да и остане време да повика медицински екип. Двамата с кетсианката бавно се отдалечиха разминавайки се с групички служители на финансовата къща, които се опитваха да не забелязват арестантката и охраняващия я наемник. Алек следваше маршрута избягвайки много людните коридори. Няколко пъти се разминаваха с патрулиращи двойки от вътрешната охрана. Времето им изтичаше и трябваше да предприемат нещо преди да събудят подозрения на службата за сигурност. Алек вкара Миа в едно празно разклонение, затвори междинната преграда и се огледа. Бързо откри това, което търсеше - тънък като електронна писалка сензор за видео наблюдение. Строши го с приклада на пушката. Миа вече беше намерила врата водеща към техническите коридори. Ключалката беше стандартна и Алек се справи с нея с помощта на виброножа, малко грубо но за сметка на това ефективно. Промъквайки се между плетеницата от тръбни конструкции и снопове оптични кабели достигнаха до централното ядро – огромна колона помещаваща в себе си банките с памет и биоелектронните компоненти на централния компютър от който подобно на пипала се протягаха ускорителни шини. Алек откачи последните две гранати и ги подаде на кетсианката. За да нанесат сериозно поражения щяха да са им необходими най-малко десетина, но за съжаление разполагаха само с две. Щеше да е ужасно “забавно” ако единствения резултат от диверсията им се окажеше повреда в тоалетните на някой от етажите. Миа вече беше при колоната и поставяше гранатите. Когато закрепи и последната се обърна към Алек и прошепна:
- Какво забавяне да заложа?
- Трябва да се взривят синхронно с първата. Така ефекта ще е по – голям.
- Там е проблема Командир. Не съм сигурна колко минути успях да заложа на таймера.
Алек погледна хронометъра си:
- Изминали са десет минути, а все още не вият аларми. Заложи им пет минутно забавяне.
Зад тях се разнесе забързано трополене от множество крака и плътен механичен глас разкъса тишината:
- Хей, вие не сте от техническите екипи! Какво по - ….
Малкият сепиеподобен техник така и не успя да довърши въпроса. Първия изстрел от турбо лазера улучи един от осемте крака на кибер костюма му, а вторият пръсна монокристалната сфера защитаваща съществото от околната атмосфера. Ефектът беше ужасяващ. Сепията се гърчеше а по тялото и се появиха черни мехури, които бързо набъбваха. В агонията си, обезумял от болка техникът разби перилата на площадката върху, която беше стъпил и полетя към езерото в основата на колоната, което с мляскащ звук погълна тялото. Алек знаеше какво представлява езерото – смес от хранителни ензими разграждащи всякакъв тип органика превръщайки я в хранителна субстанция подхранваща биокомпонентите на компютъра. Беше идеалното средство за заличаване на следи.
Миа вече приключваше с поставянето на плазмените гранати и двамата побързаха да напуснат централното ядро. Завърнаха се по същият път по, които бяха дошли. Кетсианката се промъкна през вратата и в следващия миг до слуха на Алек достигна шум от борба. Побърза да се измъкне за да помогне на Миа, но на изхода се сблъска с кетсианката влачеща нечие тяло. По облеклото Алек реши , че е някой от поддръжката, най – вероятно дошъл за да оправи повредения наблюдателен сензор. Миа довлече зашеметения техник и бързо започна да го освобождава от дрехите и оборудването му. Алек видя как тя нахлузва омачкания гащеризон и поклати глава:
- Определено се справяш твърде добре за обикновена проститутка.
Кетсианката закачи универсалния колан на кръста си и се озъби в някакво подобие на усмивка:
- Може да съм всичко друго, но не и обикновена. – излезе отново в коридора, вдигна електронната плоча изтървана от техника по време на схватката и махна на Алек:
- Идваш ли?
Стените потрепереха, а тътен от глуха експлозия се заблъска по коридорите. Миа погледна хронометъра си и поклати глава:
- Знаех си, че не съм успяла да наглася детонатора.
В коридорите цареше суматоха. Объркани служители смутено наблюдаваха притичващите екипи на Службата за сигурност. Нови експлозии разтърсиха сградата внасяйки допълнително объркване и хаос. Светлините премигнаха и преминаха в авариен режим, а сирените продължаваха да надават протяжния си вой. Сред цялата тази бъркотия Миа и Алек достигнаха необезпокоявани до нивото на затвора. Очакваше ги неприятна изненада. Вместо очаквания леко въоръжен пазач на нивото се бяха разположили двама торанианци с достатъчно тежко въоръжение да свалят лека корвета от орбита а зад платформата на централния пулт мъж в кибер костюм свързан към автоматичните оръжейни системи на затворническия сектор плавно движеше ръце над холоконтролерите. Алек стисна оръжието си набелязвайки първата си цел, въпреки, че в съзнанието му пулсираше мисълта, колко безсмислено и глупаво е подобно действие. Миа го изведе от вцепенението изблъсквайки го почти насила от пътя си. Демонстративно размахвайки електронната си плоча кетсианката се насочи към кибероператора:
- Аз съм техник Севил от четвърти ремонтен екип. Докладваха ни за проблем в тази секция.
Оператора вдигна виртуалния шлем и смутено погледна приближаващата кетсианка. Потърси с поглед помощ от торанианците, но те явно решили, че нищо не ги заплашва се бяха върнали към задълженията си. Дори не забелязаха как Миа измъкна тънък стилет и промуши оператора във врата, след което смъкна шлема му и го постави на главата си. Обхвана ръцете на мъртвия оператор и ги раздвижи. Едва сега Алек осъзна, какъв беше планът и. Кетсианката се опитваше да поеме контрола над вградените оръжейни системи. Какво пък – идеята си заслужаваше и ако успееше да и спечели малко време може би щеше и да проработи. Прицели се и изстреля няколко заряда по торанианците. Със същия успех можеше да отиде и да ги ритне. Защитните им екрани отразиха удара, а ответния залп превърна модула зад които се беше прикрил в купчина изкривен метал и разтопена пластмаса. Ударната вълна го беше хвърлила към стената и само бронята спаси гръдния му кош от потрошаване. Останал без въздух едва успя да изпълзи, когато нови изстрели се врязаха в мястото на което се беше намирал само преди миг. Това което до преди малко му изглеждаше като блестящ план сега му приличаше повече на абсолютна глупост. Плазмен заряд разкъса бронята и опърли гърдите му. Какво по дяволите правеше Миа? Вместо отговор оръдейни изстрели затътнаха из помещението.
Алек внимателно надникна иззад укритието си. Автоматичните оръдия на тавана разстрелваха от упор торанианците сривайки силовите им щитове, откъсвайки части от биомеханичните костюми и телата им. Всичко приключи за няколко секунди. Торанианците изглеждаха така сякаш през тях беше минал трагориански бодлив танк. Оръдията замлъкнаха, Миа захвърли виртуалния шлем и се втурна по коридора издирвайки килията на брат си. Алек накуцвайки бавно я последва. Искаше да предупреди кетсианката да побърза. Ако силите за сигурност на финансовата къща все още не се бяха осъзнали при целия този шум, който бяха вдигнали двамата, то те наистина бяха пълни аматьори водени от слепи и глухи командири. Тъничък глас повика Алек:
- Хей! Ти!
Алек се извърна с готово за стрелба оръжие. В полумрачната клетка, която смяташе за празна нещо се размърда. Притежателя на тъничкия глас се оказа грамаден четирирък хекторианец. Огромните му длани обхванаха решетките, а черните му очни клетки се взряха в Алек:
- Недей размахва този турбо лазер, по добре го използвай за нещо разумно и ме измъкни от тук.
- И защо да го правя?
- Защото иначе ще бъда труп до края на деня.
Алек сви рамене:
- Съжалявам, но това изобщо не ме засяга.
Хекторианеца изсъска:
- Добре, ще ти бъда длъжник!
- А защо си тук ?
Хекторианеца изплющя с опашка постената на килията:
- Заради лакомията си. Разбих защитните кодове на един от филиалите на финансовата къща и източих петстотин хиляди кредита.
- Хакер? – Алек опря лазера до ключалката: - Но наистина ще си ми длъжник.
Лъчът изсъска и преряза ключалките. Хекторианеца се измъкна от килията, а транслатора му изписука:
- Няма да съжаляваш.
Вместо отговор Алек откачи многоцевната пушка и му я подаде. Хекторианецът я пое и подаде една от свободните си ръце:
- Казвам се Корбан.
- Александър. Заеми позиция при изхода!
Хекторианеца кимна и се изнесе. От една отдалечена килия се разнесе продължително съскане. Алек се приближи, но когато видя обитателите на килията стъписано отстъпи назад. Дори зад решетката от свръх здрава астрониева сплав драконите си изглеждаха все така страховити. Родени на планета с повишена гравитация, свръх интелигентни с отлично чувство за ориентация в космическото пространство ги правеше едни от най–добрите пилоти на космически кораби и с егоцентризъм не отстъпващ на човешкия, което водеше до това че всяка среща между двете раси обикновено завършваше с въоръжен конфликт. А сега двама представители на тази горда и страховита раса стояха срещу Алек и се взираха в него с немигащите си змийски очи. По-дребният от двамата – Алек можеше само да предположи, че е мъжкият защото никоя женска не би се унизила да разговаря с представител на друга раса, още по-малко с човек – приведе глава и изсъска, а транслаторната гривна на врата му запримигва превеждайки на Алек:
- Щом си започнал защо не освободиш и нас? Няма да ти струва нищо.
- Едно от нещата, които научих на тази планета е, че тук всяко нещо си има цена.
Драконът сведе глава:
- Не мога да ти предложа нищо друго освен живота си. Ще ти служа вярно докато не сметнеш, че съм изплатил дълга си.
Зад мъжкия дракон женския сърдито изсъска и оголи зъби заплашително, но мъжкия остана в тази умолителна поза. Алек прехапа устни, но нямаше никакво време за размисъл:
- Дано не съжалявам за това. Изправи се! И се отдръпни от решетките!
Разруши ключалките и дръпна вратата на килията:
- Не ми е ясно само вие как сте попаднали тук.
Драконите се измъкнаха, а мъжкия изви мощната си шия и острите му зъби проблеснаха:
- С партньорката ми – Пурпурен пламък се състезавахме в ралитата със субскоростни болиди. От нас поискаха да загубим, но ние не го направихме и ….- драконът посочи килията: - Е, какъв е планът?
Зад гърба на Алек се разнесе гласът на кетсианката:
- И аз бих искала да го попитам същото. Командир, как по дяволите смяташ да изведеш цялата тази менажерия, която ти толкова великодушно освободи? Първоначалния план беше да проникнем шумно, но да се изнесем тихо и незабелязано.
Откъм входа се разнесоха изстрели от многоцевна пушка. Алек се извърна към Миа иззад чийто гръб надничаше кетсианец в раздърпана камуфлажна туника:
- Мисля, че бяхме до тук с незабележимото измъкване.
Посочи една от стените на затвора:
- Ако може да се вярва на картата то тази стена граничи със складово помещение. Ако използваме вградените оръжейни системи може и да успеем да я разрушим, въпреки че има голяма вероятност там вече да ни очакват. Но това ще го мислим тогава, а сега се заеми с оръдията. А ти, - Алек посочи кетсианеца – вземи това! – подаде му турбо лазера – и помогни на хекторианеца!
Около Алек остана само дракона. Алек извади автомата си и го погледна:
- Съжалявам, но оръжейните ми запаси се изчерпаха.
Драконът махна с ръка и посочи партньорката си, която вече сваляше тежките плазмени генератори от труповете на торанианците. Алек кимна разбиращо и побърза да се присъедини към Корбан и кетсианеца удържащи с последни сили атаките на охраната.
Стените потръпнаха от първите изстрели на автоматични оръдия. Дим и прах започна да изпълва залата, сред които проблясваха мълниите на енергийните оръжия. Охраната вече беше успяла да премине тесния вход и беше само въпрос на време да си помете. Спаси ги краткото объркване настъпило в редиците на атакуващите когато най-после стената поддаде и се срути с грохот. Това което последва едва ли можеше да се нарече планирано отстъпление и когато все пак се отзоваха от другата страна на стената Алек с учудване установи, че всички са успели да се прехвърлят. Нямаше никакво време да се радва на късмета им. Охраната ги следваше буквално по петите. В единия край на склада се виждаше полуразтоварен глисер. Всичко като един се насочиха към него. Шофьорът – птицеподобно същество израснало на планета с понижена гравитация с ужас наблюдаваше приближаването им от кабината. Пурпурен пламък го сграбчи за тънката шия и без да се замисли го измъкна от мястото му захвърляйки го сред купчина контейнери. След миг шофьора беше последван от вратата на глисера поддала под натиска на женския дракон. Алек и останалите се покатериха в каросерията прикривайки се зад неразтворените палети, и откривайки огън по приближаващите командоси на службата за сигурност. Турбините на глисера изфучаха и машината бавно се понесе към изхода на склада, където група войници се суетеше край бавно затварящите се врати. Алек дори не успя да изругае, когато машината с трясък и снопове от искри се промуши през тесния процеп и се отзова на улицата. Плазмена експлозия се пръсна на метри от каросерията. Преследвачите им все още не се бяха отказали.
От небето подобно на разгневени иридиеви оси се спускаха двойка щурмови топтери. Глисера трепна като подплашено животно и рязко ускори вклинявайки се като куршум в трафика. Следващите няколко минути се превърнаха в истински въздушен кошмар изпълнен с експлозии от плазмени ракети, противния звук на разкъсваща се броня и вой на претоварени турбини. За Алек и разнородната му група цялото това премятане се усложняваше допълнително от не добре закрепените палети носещи се като древни тарани из каросерията. Когато най-после всичко приключи Алек с учудване установи, че по някакво странно стечение на обстоятелствата е жив и още по-чудното здрав. За разлика от него хекторианеца се беше сгърчил в единия край на каросерията и притискаше счупената си ръка все още удържайки се с другите две ръце за някаква скоба. Драконът се беше стоварил върху кетсианците, но това по скоро ги беше предпазило от камарата контейнери стоварила се върху тях. Глисерът с последно усилие на единствената си оцеляла турбина се спусна на земята. Около това което беше останало от другите турбини се носеше гъст задушлив дим, а малки пламъчета проблясваха през разкъсаните им обшивки, заплашващи всеки момент да превърнат машината в горяща факла. Част от палетите се бяха разтворили разсипвайки съдържанието си по пода - ръчни противозенитни ракети. Драконът разблъска контейнерите и изръмжа:
- И това ако не е ирония. Направихме всичко възможно за да се измъкнем от онези досадници, а сме можели просто да спрем и да ги издухаме от планетата – дългата шия се изви и рогатата му глава се насочи към замаяните кетсианци притиснати в ъгъла: - Защо стоите, а не слизате? Или ще чакате това нещо да избухне и да ви прати при косматите ви прамайки.
Кетсианецът изфуча сърдито, но скочи от каросерията влачейки Миа след себе си. Алек помогна на раненият хекторианец и също напусна димящия глисер. Оглеждайки се за преследвачи, групата се спусна от площадката за приземяване.