Разкъсаното ми сърце отдавна храни гладни.
И не за обич бие то,
а с дяволския ритъм на едно неистово отчаяние.
Разделях и владях,
а после пир на сетивата играеше комични роли
в театър от тела, усмивки, смях и плач.
Плесниците дойдоха в повече.
Лицето ми бе съшита маска.
Отляво- радост, доброта.
Отдясно- грях.
И само ръцете ми копнееха за някой.