автор: galiakara

Теменуга скочи. Душата й ликуваше! Значи се е върнал! Онова магаре все пак не ме излъга.
Но защо не иска да се прибере? Какво ли е намислил? Докато си блъскаше главата с различни въпроси, излезе на булеварда и взе такси. Петър вече се беше настанил в едно от сепаретата и я чакаше. Като я видя, стана пъргаво, за да я посрещне. Тя се гушна в широко отворените му за прегръдка ръце и забрави всичко в този момент- премеждията, гнева притесненията си. Прегръдката му беше ласкаво море, топло слънце, спокойна небесна шир-всичко!
- Благодаря ти Господи! - промълви едва чуто Теменуга. Лошият сън свърши, скъпи! Тя се тресеше като разлюлян лист. Опипваше го, оглеждаше го, сякаш години наред не беше го виждала.
- Успокой се, ангелчето ми!- нежно й шептеше Петър. Край! Точка! Ела да седнем, защото имам чувството, че ще припаднеш в ръцете ми!
Седнаха един срещу друг в полумрака на сепарето, държейки ръцете си.
- И защо досега не си ми показвала, че имаш толкова голяма слабост към мен?!- усмихна се мило той.
- Пак ли започваш с шегичките си?!- уж сърдито му отвърна Теменуга. Още ли не си загубил чувството си за хумор след всичко, което ни се случи?
- Никога! Загубя ли го, загубвам себе си! Разказвай сега- бавно, спокойно и гледай да не пропуснеш нито една подробност. Чакай да поръчаме нещо.
Сервитьорът забеляза жеста и дотича веднага. Поръчаха си както обикновено от любимите си ястия с бутилка червено вино. Имаха много сериозен повод, за да празнуват.
Теменуга започна разказа си. Припомняше си всяка реплика на брат му, всяко действие. Можеше цял роман да сътвори, описвайки преживяното. Петър я слушаше внимателно и само отвреме навреме я прекъсваше, за да й зададе някой въпрос. Когато тя свърши разказа си, той се замисли.
- Къде си?- тихо го попита момичето, докосвайки с нежност ръката му.
- Нещата се вързват! Както изглежда, братчето ми е член на някаква мафиотска групировка, която от години работи за нарко-трафика Азия-Европа. От кога той членува в нея- нямам представа, но за да ми каже,че това е последният му удар и ще изчезне от Европа, явно не е от скоро. Акцията им беше подготвена перфектно, без да оставят следи.Съмнявам се дори дали ще можем с нещо да докажем за приключението си. Пипат яко и сигурно. Кой знае вече на кой край на света е и с какво име. Сега няма да те натоварвам допълнително с моя разказ. Ще имаме време отново да се върнем към него. Въпросът е какво знаят нашите, по-конкретно баща ни. Не вярвам да е усетил нещо, защото иначе щеше да го изхвърли от фирмата. Никога не му се е доверявал сто процента. И го държеше из-под око. Явно добре е познавал слабостта му към парите, затова когато станеше въпрос за някоя по-сериозна сделка, винаги участваше и той. Не знам как ще им кажа за случилото се. Майка ми има слабо сърце, изключено да издържи. Тя не трябва да узнае нищо, поне засега. Ще измислим някаква версия за отсъствието му. Той и без това, рядко се прибираше в Плевен. Колкото до баща ми, с него е друго. Твърд орех е. Ще му докривее, ще попсува и ще му мине. Но при всички случаи трябва да отидем на място и да говорим лично с него. Трябва да го уведомим, защото все пак разчиташе на брат ми в бизнеса.
- Няма ли да предупредим полицията за случая? Знам, че те боли. Естествено е, кръв ти е, но представяш ли какво зло прави на хората. Хиляди млади хора загиват от употреба на наркотици. Не трябва да жалим търговците на бялата смърт! Те заслужават най- строго наказание!
- Не искам да ме разбираш погрешно! Споделям напълно твоето мнение и разбира се, че ще съобщим в полицията, но първо трябва да говорим с баща ми. Така или иначе, Страхил вече е отпрашил нанякъде. Утре заминаваме за Плевен. Бях предупредил нашите, че ще им гостуваме през идващия уикенд, но ще измислим оправдание затова, че сме подранили. Ти като се прибра говори ли с шефа си?
- Не, разбира се! До седем ми беше забранено да звъня на когото и да било, а после - нямах време. Страхил му казал, че по спешност са ме приели в болницата. Чудя се как още не е звъннал у дома да пита нашите как съм. Но той беше много зает тези дни с гостите от Москва.
- Чудесно! Тогава ще му се обадиш да му кажеш, че кризата ти е минала, но са ти дали болнични до понеделник. Да се оправя сам. Ще звънна на Мая, моята братовчедка, която е лекар в ИСУЛ. Тя ще ти уреди болничния. И без това наистина имаш нужда от малко почивка след преживяния стрес. Аз ще направя същото и почти цялата седмица ще бъдем заедно и ще
се "лекуваме" взаимно!
Страхил я погледна със закачлива усмивка. Изглеждаше изтощена. Винаги реагираше на шегите му. Сега седеше кротко и само големите й тъмнокафяви очи показваха умората. За първи път откакто я познаваше почувства нейната беззащитност. Вълна на нежност се надигна в гърдите му. Седна до нея, прегърна я безмълвно, погали немирните кичури, падащи по раменете й.
- Всичко ще си дойде на мястото, ангелчето ми! Искам само ти да си починеш. Моето смело момиче! Съжалявам, че трябваше да преминеш през този ад! Но нали пак сме заедно и сме силни. В живота ни ще има много препятствия и ние ще се преборваме с тях! Нали така?!
Теменуга само кимна глава в знак на съгласие. Петър плати сметката и я изпрати до дома й. И двамата предпочетоха да бъдат сами, за да могат да си отдъхнат по-добре до утрешния ден, в който щяха да пътуват до Плевен.
Родителите й я чакаха с нетърпение. Въпреки че не й се говореше по темата, обясни им накратко историята със Страхил. Помоли ги да остане между тях. Обещаха й.
Теменуга се качи в стаята си, с последни усилия на волята си, изми зъбите си, хвърли дрехите си до кревата и се строполи върху него, загубила представа за време и пространство. Потъна в дълбок, пречистваш сън...
Когато се събуди, навън вече слънцето грееше силно. На вратата й се тропаше доста настоятелно. "Майка ми се е побъркала и тя!- рече си девойката. От кога тропа по вратата ми. "Да! Влез!" - извика силно тя. На врата се появи Петър.
- Какво правиш тук? Вече е 11 и мама още не ме е събудила ли?
Бяха се разбрали в този час да дойде да я вземе.
- Не, не, ангелчето ми! Спокойно! Още е едва осем. Но обстоятелствата наложиха малка промяна в плана ни.
- Какво се е случило? Гласът ти е някак несвойствен! - веднага усети Теменуга.
- Хвърли си шепа вода на очите, за да се разсъниш и ела долу. Приготвихме ти силно кафе. Там ще говорим. ОК?!
Петър излезе от стаята й. Тя скочи, изми се, хвърли домашния си халат отгоре и слезе.
Случило се беше нещо, което наистина не очакваха. Интерпол беше хванал Страхил на берлинското летище, където самолетът му правеше връзка с линията за Америка. Фалшивият му паспорт явно не бил добре изработен. После го разпознали по списъка и снимките на членовете на Балканската мафия, където той участвал. Прибрали го на "топло". Щял да последва съд и дълги години зад решетките.
- Извинявай, но ще си получи заслуженото! - строго се обърна Теменуга към приятеля си. Знам, че те боли, но всеки трябва да плаща за постъпките си!
- Няма защо да ми се извиняваш! Вярно е, не съм безразличен към съдбата му, но след като той е направил своя избор, аз не мога да му помогна. Жалко! Имаше чудесен ум и феноменална памет, които можеше да използва за добри цели...
- Сега ние какво ще правим? Ще ходим ли до Плевен?
- Разбира се. Трябва да съобщим на баща ми за развоя на събитията, защото от полицията обезателно ще го потърсят и информират. Трябва да го подготвим.

/следва/