автор: galiakara

- Хей, кукло! Не ме ли чуваш? - викаше й Страхил. Къде те отвя вятърът?
- Бях се замислила за нещо- вяло отговори Теменуга. Какво искаш?

- Нали ти казах- който много мисли бързо остарява! Няма да оправиш света, колкото и да се стараеш! Стегни нещо за обяд и като хапнем, ако е късмет, те връщам в града!
Теменуга не чака втора покана. Наближаваше дванайсет. Тя се запъти към кухнята, намери един пакет спагети, наля вода в една голяма тенджера, която откри в шкафа под мивката, добави малко сол и включи котлона. В хладилника откри кашкавал. Настърга го. Това беше един от малкото нейни специалитети, които тя готвеше с удоволствие. Харесваше и на Петър. Обичаше ги добре сварени и изцедени, овкусени със зехтин, поръсени обилно с кашкавал.
След обяда,Страхил взе мобилния си телефон и отиде в съседната стая. Беше намалил бдителността си, сигурен, че Теменуга се е примирила с положението. Донякъде имаше право. Тя бе решила да се разправя с него след като излезеше от тук. Въпросът беше кога ще стане това. Дано котка не ни мине пътя!- мислено си рече момичето. Но аз съм си късметлийка и Бог ще ми помогне, както винаги до сега. Тъкмо си изрече на ум една своя молитва, когато Страхил нахълта в кухнята.
- Хайде, вземай си чантата! Тръгваме! Ще ти завържа очите и не смей да хитруваш! Нали знаеш, че не се шегувам!
Не й оставаше друг избор освен да се съгласи. Възможността да се измъкне невридима от тук беше по-приемлива, отколкото да се прави на детектив в момента. Нали поне се опита да запомни всяка подробност от обзавеждането, от разговорите, които водиха. Все нещо можеше да послужи, за да го "разнищят" този мафиот. Защото явно, че се занимаваше с незаконна търговия и не беше сам, съдейки по многобройните телефонни обаждания. Погледна стенния часовник. Показваше 14.45.
- Къде ще ме оставиш?- попита Теменуга
- Някъде, откъдето да не можеш веднага да позвъниш в полицията, защото съм сигурен, че това ще бъде първото нещо,което ще направиш! Греша ли? Искам обаче да те предупредя, че ако до 19 ч. вечерта посмееш да отвориш устата си, може да не видиш вече никога любимия си, защото вероятно ще катастрофира зле или ще се хвърли с колата в пропаст- от голямата умора след командировката! А и ти не си "застрахована"
-Долен садист!- изсъска момичето. Нека да е на твоето. Не смей да му правиш нищо лошо!
- От теб зависи кукло! Ако държиш красивата си човчица затворена, към 9 ч. предполагам Петър ще е отново изцяло твой, а аз ще съм изчезнал завинаги от скапания ви живот! ОК?
Теменуга не отговори нищо. Съмняваше се,че Страхил може да стигне до такива мерки, но и нямаше никакво намерение да рискува живота на приятеля си. Той завърза очите й, хвана я за лакета и я поведе навън. Чу как хлопна вратата и после заключи. Явно вилата имаше двойно заключване, съдейки по шума.
Остави я преди Симеоново, на един черен път, като й пожела иронично успешно бъдеще. Естествено, не й върна телефона. Тя вървя пеш около 15-20 мин. докато излезе на централния път. След още толкова навлезе в района. Намери отворено едно малко кафене, влезна вътре и си поръча кола и кафе. Попита за часа. Беше вече 16.30. Отпиваше с наслада на малки глътки горчивата течност и си правеше сметка колко приблизително бяха пътували с колата. Попита за телефон. Обади се на родителите си и им каза, че до час ще си бъде у дома. Още не можеше да повярва на всичко, което се беше случило през тези дни. Струваше й се, че току-що се е събудила от кошмарен сън. Уви. Действителността наоколо не й даваше възможност да се съмнява. Никога не беше попадала в този район, нито имаше някакви познати в него.
Сега, какво трябва да направя. Всеки случай, до седем часа - нито дума по въпроса. Да се убедя, че Петър е извън опасност и тогава, с него ще решим понататъшните си действия. Изпи си кафето, попита как може да стигне до центъра и тръгна да търси спирката. Не се надяваше да мине някое такси в тези задънени улички. Обаче за неин късмет, след като повървя малко, съзря една разтракана лада. Махна с ръка на шофьора, той намали и обясни, че трябва да остави клиента си на две преки от тук и веднага се връща. Тя го изчака. Каза му адреса на фирмата. Искаше най-напред да се отбие там. Но по пътя размисли, че видът й не е особено подходящ и смениха посоката.
Майка й я посрещна силно обезпокоена.
- Какво става, момичето ми? С баща ти се чудехме дали вече да не звъним в полицията.
- Защо? Нали ви предупредиха, че ще отсъствам два дни.
- Без дрехи, без пари къде ходи? Не е в стила ти.
- Мамо, моля те в момента да не ми задаваш никакви въпроси. Имах два тежки дни, искам да взема душ, да се преоблека и тогава ще говорим. Но най- напред ще трябва да отскоча до Петър. Довечера ще съм на ваше разположение. Нали?!
- Добре, добре! - бързо се съгласи майка й, виждайки я жива и здрава. Още като се обади, взех да готвя. Докато се изкъпеш, ще е готово- твоите любими пълнени чушки.
- Чудесно! Ти си най-добрата майка на света! - Теменуга я прегърна с чувство за вина, че трябваше засега да скрие от нея случилото се. Мамо, би ли ми услужила с твоя мобилен, че моя го откраднаха!
Майка й, без да задава повече въпроси, бързо й донесе "Нокия"-та. Теменуга благодари и се качи в стаята си. Набра номерът на Петър. Нищо. Пак същия отговор- или е изключен или е извън обсег. Добре, сега вече спокойно. Така или иначе, нямаше да му дадат телефон в ръцете. Няма смисъл да се притеснява. Ще отиде до дома му и там ще го чака. Да не забрави този път да вземе ключа.
Теменуга беше готова след час. Седна, хапна набързо, за да не обиди майка си и тръгна. Наближаваше седем вечерта. Беше септември и денят беше намалял. Много апартаменти светеха, но не и неговият. Тръгна да се качва с асансьора, но я достраша. Върна се и реши да седне отвън да го чака. После й дойде наум да опита с домофона. Никой не отговори. Запали цигара. Купи си по пътя. Беше ги спряла от шест месеца, но сега страхотно й се пропуши и не устоя на предизвикателството да се пребори с това желание. Всмукваше механично от цигарения дим и зорко следеше наоколо. Телефонът рязко иззвъня. Теменуга се стресна, грабна го и видя, че се обажда баща й.
- Какво има тате?- припряно попита девойката
- Току-що се обади Петър- на домашния телефон. Каза, че е на Централна гара и ще те чака във вашето заведение. Ти си знаела къде. Исках да му дам номера на майка ти, но беше припрян и каза да ти предам само това.
- Добре, тате! Благодаря ти! Ще отида веднага! Хайде чао засега!
/следва/