автор: galiakara

Заспа. Сънят й беше неспокоен. Няколко пъти през нощта се събуждаше, виждаше Страхил да спи на отсрещния диван и отново се унасяше. По някое време й се препи вода.
Още със ставането й, Страхил скочи като опарен. Разбра къде отива, придружи я до кухнята, после до тоалетната и отново се върнаха в хола.Не обмениха нито дума. Рано сутринта я събуди настоятелен телефонен звън. Страхил грабна апарата и бързо изкочи от стаята. Чуваше само неговия глас и то неясно да отговаря непрекъснато с "Да, да, да". Явно говореше с шефа си.
- Добре! Нещата вървят по начертаната схема. До довечера може да те освободя, ако Петър не сгафи нещо. Остават 2 часа до завършване на програмата и той веднага ще отпътува от там. Скоро ще е на твое разположение, да се надяваме! Хайде по този случай да приготвиш нещо за закуска. В кухнята има всичко необходимо. Ти като жена си по-сетена в тази дейност.
Теменуга вътрешно се зарадва от новините. Днес беше понеделник. Щяха да подпишат договора. Присъствието й беше необходимо най-вече за успокоение на шефа. Всички документи бяха готови и лежаха на бюрото му. Нямаше за какво да се притеснява. Дано мине добре процедурата. Надяваше се като обясни какво се е случило, да не й наложат наказание. Защото, абстрахирайки се от обстоятелствата, наистина си го заслужаваше, поне в очите на шефа си и поне засега...
Направи по един сандвич, наля сок, свари кафе и седнаха да закусят. Нито й се ядеше,нито й се пиеше, но трябваше. Моментът не беше подходящ за реакция от нейна страна. Трябваше да запази хладнокръвие и привидно спокойствие, макар в душата й да вилнееше буря на негодувание. Още не беше разбрала къде се намира, но предполагаше, съдейки по зелените хълмове наоколо, че са някъде на Витоша. В последните десет-петнайсет години изникнаха като гъби много частни вили по нея. Как получаваха разрешително за строеж в един такъв национален планински парк, беше очудващо. Но факт е, че ги има. Всъщност какво ли да се чуди- толкова правителства и партии се смениха в управлението. Приемат, отменят закони, правят каквото си искат! Намират "прозорчета" да си прокарват личните интереси. Такива са политиците. Дай му власт на българина и му гледай сеира! Но доколкото знаеше от една своя приятелка, омъжена за грък, същото е и там. Явно е балкански синдром! Трябваше като тръгват да огледа наоколо. Може впоследствие това да й потрябва. Беше твърдо решила да не оставя безнаказано постъпката на Страхил.
След закуската отново й пусна,този път някакви епизоди от американска полицейска поредица. Насилие, убийства, обири, търговия с оръжие, наркотици и жива плът. Ето какво гледа и от какво се учи нашето братче!- рече си мислено тя.
А и само той ли? Тази псевдокултура, която ни пробутват не е случайно. Има далечна цел- да внася в душите на младото поколение насилието и безразличието към съдбата на ближния, към неговия живот. Може би затова и аз на подсъзнателно ниво се боя да създам семейство, деца. Колкото и да се старая да ги възпитам в своята ценностна система, неминуемо в оформянето на характерите им ще има и чуждо влияние- от училище, от компаниите, от телевизията. При тази ненормална заетост на родителите, е трудно да имаш пълен контрол над децата си, направо е невъзможно. Но все пак, животът трябва да продължи. Ако всички млади хора се страхуваха да се женят и създават деца, човешкото възпроизводство щеше да спре, а Човечеството да загине.
Никога не се беше замисляла толкова дълбоко върху всичко това. А то беше част и от нейния живот, и от живота на нейното поколение. Все повече млади хора отказваха брака като нещо чуждо, неприятно, носещо големи тежести върху плещите им. Държавната социална политика не помагаше особено за увеличение на раждаемостта, нито вземаше сериозни мерки за подобряване на социалните условия и критерии по отглеждането на едно дете. Нали сама се беше убедила колко трудно на майка с малко дете, да не говорим за две и повече деца, да намери работа. В частното производство и фирмите, работодателите щом разберяха семейното положение, веднага отказваха. Не ги интересуваше колко добри в професията са тези жени. Важното беше да нямат въобще вземане-даване с тях. Една нейна приятелка, млад специалист- физиотерапевт забременя. Работеше в частна физиотерапия. Щом шефката й разбра, не й поднови договора. Момичето имаше право да я съди, но къде ти пари за адвокат. После да се влачи месеци по съдилищата с набъбналия си корем и накрая пак да не започне работа. Веднъж счупило се, огледалото не се лепи, а и да се опиташ да го залепиш, иконата която отразява то ще е изкривена... На кумицата сто слабости й намериха, денонощно й търсеха цаката, само защото забременя с второ. Накрая, преди да се върне от отпуск по майчинство, шефът съкрати мястото й и тя се принуди да търси другаде работа. Още търси, вече втора година. Добре, че мъжът й има постоянна работа, а родителите й мъкнат торбите от село. Трудно се оцеляваше в днешна България. Хиляди млади хора поеха пътя на икономическия емигрант- път също нелек и пълен с болка, но пък се научиха да се трудят къртовски и да имат пари в джоба си. Може би затова брат й остана в Англия. Не посмя да се върне след магистратурата тук да търси работа. Родителите им много се притесниха, но се примириха с положението, защото не можеха с нищо да му помогнат. Не искаше да го кори, но я болеше че като отличник на випуска, вместо да се развива в родината си, предпочете относителната сигурност в чуждата държава. До къде ли ще стигнем с тази политика?! Да пренебрегваме младия потенциал на нацията, забатачени в политически интриги и корупция. Двадесет години минаха вече след смяната на строя, а истинска, тотална промяна няма. Само обещания, обещания... Бедните станаха много по-бедни, средния слой обедня, а върхушката- забогатява с часове, вози се в огромните си автомобили с тъмни стъкла и не хае за народа. Ако тя не получаваше добра заплата и брат й не помагаше отвреме на време, родителите й не можеха да си платят тока, парното и водата,особено през зимните месеци. Двете им пенсии достигаха със зор 500 лв. И като си помислиш- майка й беше счетоводител 35 години в една от столичните фабрики, а баща й- хидроинженер с 43 годишен трудов стаж. Да не говорим за други слоеве от обществото ни, които с подобен стаж получаваха до 140-160 лв. Тези суми не можеха да се нарекат дори пенсии, а жалки социални помощи, стигащи само за хляб, сиренце и мляко. Ако тя имаше възможността да бъде народен представител, най-напред би внесла предложение за увеличаване на пенсиите и майчинството. Не помня кой беше казал, че за културата на един народ се съди от отношението му към възрастните хора и децата. Едните- в залеза на живота си, другите - в изгрева. Напълно съгласна съм. След 30-40 години, когато съм родила и отгледала децата си, приключила съм кариерата си, ще ми иска само да се наслаждавам спокойно на живота си, да се радвам на старостта си, без ежедневно да правя сметка дали ще ми стигне пенсията за месеца...

/следва/