автор: galiakara

- Не съм момичето ти и слава Богу! Не мога да бъда приятелка с една такава човешка отрепка!- гордо заяви Теменуга

- Да, имаш право на мнение, но то ни най-малко ме засяга. Сега, както ти казах, ще ти набера номера на брат ми и ще му кажеш, че си ми заложница. Останалото-остави на мен!
Страхил набра и й подаде телефона. Теменуга чу гласа на Петър и се разтреперя.
- Добре ли си, ангелчето ми?- попита той, неподозиращ още какво се е случило. Защо ми се струваш притеснена? Какъв е този номер, от който се обаждаш? Нов ли е? Вчера заминах по спешност и шефът обеща да ти се обади.
Теменуга обясни набързо ситуацията, в която беше попаднала и чу отреща само едно:"По дяволите! Дай ми го!" Разговорът между двамата братя не успя да чуе, защото Страхил веднага излезе от стаята. Момичето използва случая да се втурне към вратата. Уви. Беше заключена. Опита се да отвори един от прозорците.Отвън имаше яка желязна решетка. Вторият- също. Беше наистина в една добре оборудвана вила-крепост, от която нямаше начин да се измъкне. Едва тогава, взе да разглежда наоколо. Холът, в който се намираше беше обзаведен със скъпа мека мебел с черна кожена дамаска. Вградени в стените полици, причудливи лампиони,маслени картини с морски и планински пейзажи, богата библиотека, повечето с поредица томове. Личеше изисканият вкус на дизайнера и многото пари, вложени в подредбата.
Нещата са по-сложни отколкото си мисля. Не знам до къде е решен да стигне този изнудвач, но обикновено подобни хора не се спират пред нищо. Толкова са заслепени от блясъка на парите, че жертват човешки животи, за да достигнат целите си. Явно трябваше да промени тактиката си. Жената е силна със слабостта си- нали така беше казал великият Шекспир. Това е! Не се ежи, не показвай силата си, а напротив- направи се на слаба и беззащитна, притъпи вниманието на врага си и тогава го удари в гръб! Господи! Откъде й идваха тези мисли! Тя, която беше винаги разбираща и снизходителна към хората. Да, към хората, а не към мошенниците! Както и да е, моментът не е подходящ за самообвинения! Най-напред трябва да оцелее, а за философските разсъждения ще има достатъчно време след това.
Страхил се върна удовлетворен от разговора с брат си. Размахваше телефона и си подсвиркваше.
- Нали ти казах, че планът ми е гениален! Познавам рицарския му характер. Нямаше начин да не се съгласи да ми помогне при тези условия! ОК! Сега ние двамата няма вече какво да делим. Може би е време за още едно питие! Да отпразнуваме победата!
- Благодаря! Освен това е твоята победа, празнувай си сам! И сега като всичко върви по плана ти, няма ли да ме пуснеш да свърша своята работа. Иначе рискувам да ме уволнят.
- Кукло, това да ти е кахъра!- рече Страхил. Първо- докато връзката ми в Истамбул не потвърди приемането на пратката, никъде няма да мърдаш! Второ- колкото до уволнението ти, аз веднага ще те наема при мен! Ха-ха-ха!- зловещо се засмя той. От теб става прекрасна секретарка! И не само... Ще ти дам и двойно по-голяма заплата. Става ли? Ха-ха-ха!
- Циник!- успя само да продума момичето. Разбирайки, че нищо няма да промени мнението му се сви на дивана и замълча. Той включи вградения телевизор-огромна плазма. Подхождаше на дългия хол.
- Искаш ли да ти пусна филмче? Какъв жанр?
Приближи се до фонотеката, която започваше от пода и стигаше почти до тавана. Избра две, три дискети.
- Тримата мускетари на Дюма. Харесва ли ти Дюма? Чела ли си нещо негово? Той е велик! От малък обожавам книгите му!
Господи!- помисли си тя. Не може да бъде да имаме еднакъв вкус в литературата! Пък и кога ли му е останало време да чете от дяволии! Спокойно девойко, никой не се е родил престъпник и мафиот! И този младеж е бил невинно дете, имал е мечти- също като теб, но някъде по пътя нещо се е объркало... .
- Да, пусни! - лаконично отговори тя. Предстоеше й целия ден да прекара тук, затворена.Все с нещо трябваше да се занимава, за да не мисли непрекъснато за Петър, за задълженията си в службата...
Денят преваляше. Дали от болкоуспокояващото хапче, което изпи, дали от решението, което взе да бъде търпелива, главоболието й постепенно изчезна. Затова пък настроението й беше под нулата. Страхил не я остави сама нито за секунда. Дори до тоалетната я придружаваше. Чакаше я пред вратата. Не че можеше да се измъкне, защото и нейното прозорче беше с решетка, но той беше на поста си. Добър бодигард можеше да стане от него, също като Кевин Костнър в едноименния филм! Жалко, че си беше хвърлил силите в услуга на другата, лошата страна. Не можеше да проумее как двама братя, създадени от едни и същи родители, възпитани при едни и същи условия, можеха да станат коренно различни. И те с брат си нямаха еднакви възгледи по много въпроси, спореха, понякога се караха, но общо взето ценностните им системи бяха близки. Дали родителите им имат някаква представа с какво се занимава малкото им синче?! Едва ли. Бащата беше много строг и взискателен професионалист. Доколкото знаеше от Петър,заради силния му и властен характер много пъти са попадали в конфликти. Може би затова не се беше включил в семейния бизнес. Все още той дърпаше конците - и в управлението, и в мениджмънта. Страхил му помагаше в обществените връзки и в износа за чужбина. Производството на спортни екипи, с което се занимаваха от много години вървеше добре, въпреки че много техни колеги фалираха, други се обединиха, за да издържат на кризата, а трети- промениха предмета на дейността си. Тяхната фирма обаче прогресираше. Вадеха добри пари. Защо му е притрябвало да се забърква с незаконни сделки?! Ненапразно народът ни казва, че колкото повече имаш, толкова повече искаш! Ненаситно е човешкото око, а алчността- убива всичко човешко! Не й се мислеше какво ще стане нататък. Нека само Петър се върне жив и здрав и аз да изляза от този богат "затвор", тогава ще обсъждаме!
/следва/