автор: galiakara

Теменуга с нетърпение пое към дома на Петър. Нямаше възможност да го търси по телефона непрекъснато. Звънна веднъж само по обяд, но не й отговори.

Беше след 23 вечерта. Отдалече съзря светлината в кухнята му. Това накара сърцето й да ускори лудо ритъма си. Върнал се е! Слава на Бога! Спря пред блока, заключи колата и като на пожар се затича. Имаше и резервен ключ от апартамента му, но го държеше в стаята си. Никога не се беше наложило да го използва. Сега съжали, че не е в чантата й, за да му направи изненада. Позвъни и потръпна щом чу гласа му. Ти ли си, ангелчето ми? Хайде, качвай се! Чакам те!
Живееше на шестия етаж и докато асансьорът я отведе до там, се изпоти от вълнение. Не усети в гласа му никаква тревога, но искаше час по-скоро да го види, да го прегърне и почувства силата и топлината на ръцете му.
Вратата беше открехната. Влезе забързане от очакване , но вместо Петър, насреща й стоеше изправен и се усмихваше Страхил. В първия момент не разбра какво става, после настръхна:
- Къде е брат ти?- почти изкрещя срещу него
- Спокойно, ангелче! - отвърна младежът. Не успях да ти кажа, че връщането му тази вечер се отлага с 24 часа. Така, че ще се наложи да проявиш още малко търпение.
- Какви са тези игрички, Страхиле? Какво става? Започва да ме изнервя това положение. Можеш ли да ми дадеш някакво логично обяснение? Защо не ми каза веднага по домофона, а преправи гласа си,за да ме подведеш? Що за театър?! Що за маниери?!
- Господи, човек вече не може и да се пошегува! Не се сърди, кукло! Бързо ще остарееш! Ето ти едно уиски, седни спокойно и ще ти обясня, макар че не виждам нищо сложно за обяснение.
Страхил й подаде уискито. Тя се поколеба миг дали го приеме, но наистина имаше нужда от едно силно питие в момента. Пое чашата, отпи голяма глътка от нея и изнемощяла се отпусна на дивана. Нататък не помнеше нищо. Това беше последният й спомен. Когато на другия ден отвори очи, се оказа в съвсем непозната обстановка, на някаква вила в планината. Още не разбираше дали сънуваше или всичко, което преживя беше на яве. Потърси тоалетната. Още щом я чу да става, Страхил се появи с табличка, върху която чаша кафе издаваше силен аромат.
- О, нашата принцеса се събуди! Как спахте, Ваше Височество?
- Стига глупости! Какво става? Къде съм? Защо съм тук? Въпросите й следваха като порой.
- Тук си, защото си мой гост! Не виждам нищо лошо в това! Защо- това е малко по-дълъг разговор и ще го проведем веднага, след като се поосвежиш и изпиеш кафето си.
- Не искам нищо от теб! Искам само да ми обясниш какво си намислил? Що за мистерия е всичко това?!Искам чаша вода и нещо болкоуспокояващо - главата ми ще се пръсне! Какво беше налял снощи в уискито, приспивателно ли?! В ръцете на мафията ли съм? - въпросите й не спираха.
Страхил отиде до някакъв шкаф с чекмеджета и взе опаковка с таблетки. Подаде й ги. Тя сопнато ги дръпна, прочете "Парацитамол" и взе една.
- Вода, има ли в този дом вода!- почти истерично крещеше девойката. В главата й освен болката, цареше пълен хаос. Още не можеше да повярва, че това се случва с нея. Потърси в джоба телефона си, не го откри.
- Колко е часът?- припряно попита тя, докато не съзря един голям стенен часовник на стената, който показваше почти седем.
- Господи, след час трябва да съм пред Шератон да чакам гостите! Къде си ме довел, ще ми обясниш ли най-после какво става!
Страхил се приближи до нея и почти насила я сложи да седне на някакъв разкошен диван, на който всъщност бе спала.
- Казах ти, ако се успокоиш, може да чуеш това, което имам да ти казвам! Ако ли не- заключвам те тук и ще се върна довечера. До тогава може и да си размислила как да се държиш!
Теменуга го погледна. Той говореше сериозно, както никога досега. Започна да разбира, че това не е някакъв фарс, а нещо много по- сериозно. Погледна го, очакваща обяснение.
- Браво! Това се казва послушно момиче! Ето какво: аз ще ти говоря, а ти ще слушаш без да ме прекъсваш, защото и аз не разполагам с много време. ОК!
-Да, както разбра това не е някаква от моите шегички. Ти си моя гостенка. Защо ли? Ами просто си късметлийка да бъдеш приятелка на брат ми, с който имаме нещо за решаване. И понеже е много твърдоглав и не слуша какво му се говори, не ми остави друг избор освен да похитя жената, която значи за него много.
Теменуга не вярваше на ушите си. Какво говори този младеж? Какъв е този сценарий? Очите й, широко отворени го гледаха недоумяващо.
- Та ето какъв е планът. Брат ми е в Турция, както знаеш. Трябваше да ми помогне за една наша пратка, която снощи изпратихме по кораб. Не го е направил и обърка страшно много плана ми, за което ще си получи
наказанието. Ето защо ти хвърлих стръвтта и те улових в мрежите си. Сега братлето няма къде да мърда, ще изпълни молбата ми. Затова ти, като добро момиче, ще му се обадиш и ще му кажеш само, че те държа като заложник. Защото на мен сигурно няма да повярва. Можеш да му говориш колкото си искаш за любовта си, но нищо повече.Ясно ли е?
- Ах ти, гаднярче такова! Как смееш! За какъв се мислиш- Ал Капоне?! Нали ще разберат, че липсвам и ще ме потърсят.
- Първо, още снощи съобщих на родителите ти, че ще останеш при Петър в апартамента и че довечера ще преспиш в Плевен с гостите. Така че имам два дни на разположение, за да реализирам плана си.
- И те ти повярваха?!Та нали можех аз да им се обадя и да ги предупредя!
- Естествено!Но понякога телефоните си правят лоши шеги като например да падне батерията в най-неподходящия момент, или да си го забравила в службата .
При такъв театрален талант, който притежавам и Джеймс Бонд да беше, щеше да се подведе! Казах им, че батерията ти се е наводнила и си ме помолила да им се обадя, за да не се безспокоят. Дори ми благодариха за услугата. Добри хора! Обадих се и във фирмата и ги предупредих, че си получила страхотна криза от апендисита си и са те приели по спешност в болницата! Поднесох им най-любезно твоите дълбоки извинения! Да се спасяват както могат!
- Копеле! Мошеник! Изнудвач! Мръсен мафиот!
- Гледай ти какъв език! А не ти личеше! Какъв е този речник, красавице! Не ти приляга!- продължаваше цинизма си Страхил. А, ще се оплача на батко! Не желая да имам такава кака! Успокой се! Нали ти казах, ще ми погостуваш за малко!
- Престани! Не мога да те слушам! Какво гостенство, това си е живо отвличане, похищение върху личността ми! Ще си платиш скъпо за своеволието! Обещавам ти!
- Зависи от гледната точка, но за съжаление не си в позиция да ме заплашваш, драга моя! Не ти ли стана ясно, че всичко е скроено перфектно. Аз съм професионалист, а не служителче като вас с Петър. Нямам намерение цял живот да слугувам на някакви си новоизлюпени босове, които се тресат да спечелят всеки лев, а после да ги харчат по тоалети и бижута за курвите си! Аз правя тотални удари, всеки от които ми носи милиони печалба. Ясно ли ти е? И не се опитвай да ме убеждаваш колко грешен съм, защото това и сам го знам. Обаче, за твое сведение, знам и друго- само чрез греха се забогатява! С честен труд пари не се вадят, момичето ми! В друг строй вече живеем! Слез на земята, че във въздуха губиш чувството за реалност!
/следва/