автор: Layla

Не минава, пусто да остане,
и да мине скоро се завръща,
като зле неоздравяла рана,
като куче, дето няма къща.

И търкалям дните като тЯсто
ала нощвите ми тъй са тесни,
и брашното сипано през сито
го втвърдява и го прави тежко.

Не минава, лято подир лято
сухи клони вместо плод събирам
и ги слагам възнак на душата,
но се в себе никак не побирам.

Ден ли е, година ли?!! Не зная,
но не свършва пусто да остане -
дълга и самотна тиха рана
ще боли доде не ме удави.